Туньо вкара единствения гол и класира нашите на мондиал 98, а после зарадвал рожденика от Варна
Варненският футболен мениджър Емил Минчев е единственият българин, който притежава фланелката с №3 на Трифон Иванов от паметната ни световна квалификация с Русия на 10 септември 1997 година в София.
Тогава Туньо вкара единствения гол – с глава след пас на Стоичков, и класира България на финалите на световното първенство във Франция през 1998 година.
„Същия ден имах рожден ден. След мача Трифон реши да ме зарадва и ми подари фланелката с №3, с която игра. Тя стои на видно място у дома и винаги ми напомня за нашето приятелство”, заяви за „Народно дело Седмицата” Минчев, който по онова време е бил координатор на юношеските национални отбори.
Минчев пътува и за двубоя на нашите с Русия в Москва, като е придружаван от Петър Михнев. Двамата са изкарали приятни мигове с Трифон Иванов в барчето на хотела.
„Трифон го познавам още от малък, когато живеех във Велико Търново. Станахме по-близки обаче години по-късно. Жалко че един добър човек като него ни напусна толкова рано”, допълни Емил Минчев.
Както е известно, Трифон Иванов почина на 13 февруари, след като бе покосен от масивен инфаркт, а на поклонението на 17 февруари в Двореца на спорта и културата „Васил Левски” във Велико Търново дойдоха да го изпратят над 10 000 души.
„Аз не ходя на такива събития. Поръчах обаче тридневен упокой за душата на Трифон във варненския храм „Свето Успение Богородично”, както направих, когато си отиде Батето”, завърши Минчев.
Илиан Илиев
Туньо беше пич
Илиан Илиев бе сред малцината варненци, които се простиха с Трифон Иванов на 17 февруари във Велико Търново. Илиан бе съотборник с великия №3 в националния тим на България в периода 1996/1998. Тогава нашите спечелиха първото място в своята квалификационна група за световно първенство, след като записаха шест победи – над Израел – 1:0, Люксембург – 2:1 и 4:0, Кипър – 3:1 и 4:1, и Русия – 1:0, и две загуби от Израел – 1:2, и руснаците с 2:4 в протоколния последен двубой в Москва.
Воденият от Христо Бонев и Божил Колев тим се класира за финалите във Франция пред 1998 г., където в групата си направи 0:0 с Парагвай и загуби от Нигерия – 0:1, и Испания – 1:6. Трифон, който носеше капитанската лента, и Илиан участваха и в трите срещи.
„Трифон беше пич и много над нещата. С развито чувство за справедливост. За разлика от други футболисти от славния ни отбор на мондиал 94, той имаше съвсем различен подход към хората – приятен и човечен. Много е жалко, че загубихме такъв невероятен българин толкова рано”, заяви за „Народно дело Седмицата” Илиев.
Димитър Момиров
С Трифон нямах проблем, дори ми помагаше на терена
Бившият варненски съдия Димитър Момиров разкри, че не е имал проблеми с Трифон Иванов на терена. „Свирил съм му много мачове. Никога не ми си е създавал проблеми, нито пък съм му вдигал картон, защото не ми даваше подобно основание. Влизанията му бяха чисти, не е оспорвал и отсъжданията им. Дори бих казал, че Трифон ми помагаше на терена. Чувал съм го например да казва на съотборниците си: „Много уважавам бате Димо и затова да не съм ви чул да оспорвате решенията му или да отправяте каквито и да е било реплики към него”, каза за „Народно дело Седмицата” Момиров.
Също за нашия вестник ласкаво за Трифон се изказа и колегата му Георги Мирчев. Последният е шеф на ЗС на БФС Варна, а Туньо изпълняваше същата длъжност във Велико Търново.
„Назначиха ни по едно и също време – през лятото на 2014 година. Нормално бе да поддържаме отношения. За последно се чух с него дни преди да си отиде. Обсъждахме предстоящите съвещания преди началото на пролетните полусезони във „В” групите. В работата си Трифон също бе толкова добър и се раздаваше максимално, както и на терена. Имаше модерни идеи за детско-юношеския футбол, но за съжаление не му било писано да ги реализира. Всъщност Трифон беше голям във всичко – като човек, футболист, ръководител. За мен е огромна привилегия, че го познавах и имах възможността да работя с него”, заяви Мирчев.