ТМПЦ Варна е подготвил много изненади още през първия месец на 2016 г. Всичко започва на 14 януари на Основна сцена с театралната постановка „Опасни връзки” от Кристофър Хамптън. Преводът е на Майя Праматарова, а постановката на Стилиян Петров.
Участват Веселина Михалкова, Даниела Викторова,Гергана Плетньова, Гергана Арнаудова, Стоян Радев, Адриан Филипов, Юлияна Чернева, Екатерина Георгиева, Цветина Петрова, Стефан Додуров и Даниела Димова.
Всички те пресъздават историята за двамата аристократи Валмон и Мертьой. Те заплитат опасни интриги в театралната адаптация на Кристофър Хамптън по епистоларния роман на Шодерло дьо Лакло, а естетският режисьорски прочит на Стилиян Петров кара зрителя да преосмисли с днешна дата понятия като любов, опасност, игра. „Опасни връзки” са игра-война, война-игра, в която любовта е копнеж по онова, което ни ранява, еротичен стремеж по дълбокото ни влечение към война – страст за атака, импулс за отбрана, готовност за наказание и смърт. Всяка война е велика заради броя на жертвите. Царят е слаб без Царицата. Там е краят на играта”, обяснява Стилиян Петров.
Още на следващия ден програмата продължава пак на Основна сцена от 19 часа с „Доходно място” от Ал. Островски и режисьор Крис Шарков.
„Доходно място” е може би най-социалната пиеса на Островски, една силна сатира, пронизана от романтична линия. Осмивайки както властимащите, така и бунтуващия се човек, той постига богата тематична и жанрова полифония. „Мястото на индивида в новия социум е моя тема и в много други постановки. Исках да проверя доколко тя може да бъде прокарана и чрез тази пиеса от руската класика”, подчертава режисьорът Крис Шарков. И допълва: „Доходно място” иска да предаде усещането за българския преход, но не в реалистичен план, а като енергия, като настроение. Усещането за живот между постсоциализма и неолиберализма, в който раждаме нашата уникална болка, с обърканите си лични животи и объркани цели.”
На 16 януари от 18 часа на сцена Филиал е ред на „Вуйчо Ваньо” от Чехов. „Във „Вуйчо Ваньо” това ми беше най-приятно – свободата да пробвам най-различни неща, да се отпускам, без да се притеснявам. Никога не знаеш кое ще проработи. Има много моменти в живота на човек, в които той не реагира умно, стилно и т.н., просто прави нещо. Другият важен момент е да нямаш суета, не мога да си помисля, че ще ме е срам да изглеждам глупава, грозна или смотана. В този смисъл виждам образа на Соня – тя е всичко нелепо, което нося и аз в себе си. Да си спонтанен, когато си влюбен, да не те е срам, да не те интересува как изглеждаш, защото знаеш какво чувстваш. Усещането да си окрилен, да си добър, да обичаш, да искаш да си милосърден – всичко, което тя носи, е толкова респектиращо”, разказва Гергана Плетньова, получила за своята Соня „Икар 2013“ за главна женска роля.
„Кавказкият тебеширен кръг” от Бертолд Брехт ще излезе на сцената на 19 януари.
Постановката е на Маргарита Младенова, а сценографията – на Ивайло Николов.
„Има основни понятия, които определят природата на човека. Като понятието да си добър, какво значи да си добър. „Кавказкият тебеширен кръг” изследва голямата тема за добротата и поставя ребром този въпрос през една древна история. Историята за момичето Груша, което не може да остави едно забравено дете и заради него се отказва от всичко за себе си. През тази история „Кавказкият тебеширен кръг” пита възможно ли е да си добър и да живееш добре. Каква е цената. Да си добър, е да се откажеш от собствения си интерес. Да си добър не означава да си добродушен, а да вършиш добро – най-трудното за човека.
Под всички сложни неща стоят прости неща. Истини, които театърът трябва да открие и да им повярва, за да им повярва след него и зрителят”, посочва своето кредо харизматичната режисьорка Маргарита Младенова.
„Свекърва” в края на януари
За 21 януари от 19 часа на сцена Филиал е предвиден спектакълът „Свекърва” от Антон Страшимиров. Постановката и музикална среда са дело на Стоян Радев, сценография и костюми – Мира Каланова.
Комедията е писана за откриването на Народния театър в София, но се играе за пръв път във Варна през 1907 г. Повече от век след това, отново на варненска сцена, режисьорът Стоян Радев Ге. К. отдава почит на именития варненец, възраждайки неговата класическа творба. Той я обогатява с неочаквани асоциации, нови смисли и различни изразни средства – не на последно място, с музикални моменти от класиката до фолклора, интерпретирани като пантомимата или дори на живо. Това е една изненадваща и очарователна „Свекърва“ от XXI век. Неслучайно екипът бе отличен с Награда Варна 2015.
Следващото заглавие в афиша е „Ревизор” от Гогол. Преводът, адаптацията и постановката са на Пламен Марков, отличен за това с Награда Варна 2014.
На 26 януари е ред на „Ретро” от Ал. Галин, отново на същия режисьор. В ролите ще видим Михаил Мутафов, Теодора Михайлова, Нели Вълканова, Юлияна Чернева, Милена Кънева, Валентин Митев и Петя Янкова.
Русенски гастрол със „Сирано дьо Бержерак” на варненска сцена
Русенският драматичен театър „Сава Огнянов” ще гостува на Основна сцена във Варна с пиесата „Сирано дьо Бержерак” на 28 януари от 19 часа с участието на Герасим Георгиев – Геро. Същия ден и по същото време на сцена Филиал ще се играе „Брак по принуда. Рогоносец без рога” от Молиер, постановка на Пламен Марков.
Постановката се съсредоточава върху фарсовете „Брак по принуда” и „Рогоносец без рога”, доразвивайки чувството за хумор, характерно за времето на Молиер. Впрочем не само за него. Молиеровите фарсове, в които лесно може да се открият аналози с днешния ден, често въздействат като съвременни ситуационни комедии, така че зрителят със сигурност ще се забавлява.
Следващата театрална изненада е на 29 януари от 19 часа на сцена Филиал с „Глупаци” от Нийл Саймън. Постановката е на Георги Михалков, а сценографията – на Антония Попова.
Саймън разполага действието в неопределено минало, в някакво омагьосано украинско селце, чийто жители битуват в безбрежна тъпота, което не пречи да се чувстват щастливи. Странната ситуация се превръща в особена дилема за новопристигналия учител Леон, когато противно на всякаква логика, той попада в капана на любовта.
„За пръв път поставям Саймън. Всичко, което съм чел от него, намирам смешно и умно. Освен това той е голям майстор на сетивното, а когато се комбинират смешно, умно и сетивно, резултатът е много добра драматургия. От гледна точка на драматургията, авторът решава „Глупаци” с такъв абсурден хепиенд за всеки от героите, че накрая комедията се превръща в сатира”, споделя Георги Михалков пристрастията си към творбата.