„Как изглежда един звук? Появява се идеята, че звукът може да има форма, да бъде преведен на езика на образите, и пак да ни говори. Какъв звук може да ме разтърси? Идва мисълта за емоцията на звука, мисля си за звук, който може да изпрати въображението надалеч, да го отнесе, да го разтвори. Може ли формата да се превърне в музика? Простите форми могат да създават ритъм, пулсации, а ярките цветове – да дават усещане за тон. И къде другаде би била разположена формата на звука, ако не във въздуха?“, това казва художникът Светлана Мирчева за своята изложба „Звуци от море, сърце и слънце“, която може да се види в Contemporary Space във Варна от 6 февруари до 6 март.
В изложбата на авторката, която вече е утвърден майстор в дигиталното изкуство, в могат да се видят работите „Звуков пейзаж“ (2016), „Паралелни звуци“ (2017), която е създадена в рамките на резидентна програма КултурКонтакт Австрия 2017, а също и съвсем новата творба „Звуци от море, сърце и слънце“ (2018).
В трите работи има постоянен поток на преминаване и пресичане на полетата на звуковото и визуалното, преминавайки през въображаемото. Звукът се превръща в обект и се отразява обратно в музика, проблясва във въздуха като лека кинетична скулптура, но също може да бъде и чут.
Ангел Симитчиев композира с направените от мен записи и с въображение, сякаш отново връща образа на звука в началната му музикална форма, с хипнотични и космически изменения в състоянието на ума. „А може би точно там, между двата свята на звука и на образа, е мястото на неуловимото?“, пита Светлана Мирчева в анонса към изложбата си. Експозицията в Contemporary Space във Варна се осъществява с подкрепата на наградата „Гауденц Б. Руф”.