Виолета Гурнакова
„Не мога да повярвам, че злото е нормално състояние на човешкия род. Не може човек да е изначално лош. Не може човекът да не е добро начало.” Това каза в деня на първия спектакъл от МТФ „Варненско лято” актьорът Мариус Куркински. Той лично участва като режисьор в представлението, което постави старта на фестивала – „Синята птица” от Морис Метерлинк в изпълнение на Народния театър „Иван Вазов”.
Изданието откри актрисата Цветана Манева, която е артистичен директор на фестивала. Тя представи актьорите в първото представление, които, освен Мариус, са двама млади и талантливи кадри на НАТФИЗ – Ванеса Лу и Веселин Анчев.
Ванеса тъкмо е завършила театралния институт преди година и вече играе главна роля в „Синята птица” и в спектакъл на театър „Сфумато”.
Споделя, че обича театъра като своя същност и иска да се разраства в него. От малка е знаела, че когато започне да се занимава с това изкуство, ще си намери псевдоним. „Лу” е точно това. На китайски означава „сърна” и й подхожда на излъчването и дори на фигурата. Но не разказва защо точно „сърна” е избрала за прозвището си, било дълга история, а и предпочитала да се представя така, вместо с фамилията си.
Колегата й Веселин Анчев пък, който изпълнява ролята на куче, споделя, че това е най-невинната душа, която трябва да пресъздаде в практиката си на актьор.
„Аз нямам куче, но наблюдавах куче, за да го изиграя. Това е такава безусловна любов. Но и там присъства един библейски грях. И това е чревоугодничеството. Винаги, където в живота има нещо хубаво, го има и обратното. Това е посланието на ролята ми”, споделя той.
„В навечерието на Коледа феята Берилюн навестява децата Тилтил и Митил. Тя търси синята птица, за да излекува внучката си от странна болест – не е щастлива. Тримата тръгват по пътя към птицата, но минават през Страната на спомена. По пътя си срещат времето, Майчината обич, Големите радости, Домашните радости и други символни герои….”, започва историята.
Мариус Куркински
Не може човек да е изначално лош
Големият български актьор и режисьор Мариус Куркински, който откри със спектакъла „Синята птица” МТФ „Варненско лято”, разкри пред медиите във Варна свои откровения за живота и изкуството.
Какво е за Вас варненската театрална сцена?
Тя е за мен мястото, но което открих любовта си към театъра. Бях малък. Влязох, видях сцената, и разбрах, че това ще е животът ми.
Какво ново привнесохте в режисурата на настоящия спектакъл „Синята птица”?
За много мъдри хора тази пиеса е била предизвикателство. За мен сега тя се явява ново начало. Човек се опитва да разделя личния си живот на периоди. В този си период реших да се върна към героите деца, които са невинни, те са още неопорочени човеци, не съгрешили, които преминават през знанието. Пиесата е едно вълнуващо пътуване с невинността на детето.
Има ли достатъчно хора със сетива за тази невинност вече?
Никога не съм имал съмнение за това. Не мога да повярвам, че злото е нормалното състояние на човешкия род. Не може човекът да не е добро начало. Ако после се поквари, то значи е бил поставен пред изпитания. На нас ни се дават възможности за преодоляване на изпитания пред Създателя. Тогава влизаме в по-усилена борба, за да не рухнем. Времената винаги са били трудни. Но същността на театъра е специална – той съществува заради хората, които се вглеждат и търсят отговори. Надявам се, че идват времена, в които душите на хората ще общуват по-чисто, без да имат нужда от тези страсти на нашето тягостно непоносимо битие. Има секунди и минути, в които човек се докосва до невидимото. Човекът не е само чудовище, а врата, през която да минават истините на Вселената. Светът е изпълнен със страдания, а в дома на изкуството душата търси познания и помощ. Човек първо трябва да я намери в храмовете, а после в изкуството…