Може и да изглежда странно това заглавие, но точно то най-подхожда на поредната възхитителна колекция, с която маестро Пашкулски ще ознаменува осемдесетата си годишнина, коментират организаторите на експозицията, която може да бъде видяна в галерия „Арт Маркони“ до 29 септември.
Любен Пашкулски е внимателен и дълбок психолог. Под външните черти на всеки от персонажите му прозира не само същността на неговата душевност, но и ролята, за която го е избрал авторът. Защото всяка от творбите е една малка притча, търсеща път към душата ни и даваща й възможност за съприкосновение с всичките й невероятни измерения. Пашкулски обича красотата, подчинява и изразява всяка своя творческа идея чрез нея. Дори драмата и болката са предадени чрез красиви детски и женски лица. Жената е негов не просто любим персонаж и муза. Тя е загадка и изразно средство, ключ към осмисляне на всяко послание. През всички сезони на своето излъчване тя деликатно се превъплъщава ту в невинното момиче, закичено с цвете или плод; ту в срамежливо сгушилата се в прегръдката на любимия мома; ту излъчващата светлина на светица майка, прегърнала с обич рожбата си… Безбройни, необхватни и пленяващи образи подготвят публиката домакините.
„Съкровения“ стъпва на цикъл от четири творби, за които изворът на вдъхновение е родното място на художника – Рогозен. Акварелът „Роден съм върху съкровище“ е водещият акцент, преливащ към цикъла „Родна земя“. С нотка на носталгия той се връща към детството и към корените си. Нашата земя крие толкова много съкровища, белези за славно минало и богата култура. Те ни се разкриват по малко, може би защото не сме готови да ги опазим и съхраним. С болка приема липсата на самочувствие у съвременния българин. С тези няколко акварела Пашкулски деликатно, но настойчиво подсказва, че богатството, криещо се в недрата на земята, ни се разкрива първо чрез хората. Именно те са най-ярките носители на съхраненото в поколенията. Българинът е творец от високо измерение. Тази малка страна е дала много на световната история, култура и наука. Това, че днес под увеличителното стъкло на конюнктурата са изместените ценности и случайно попаднали хора, не е определящо нито за земята, нито за народа ни. Много философски заряд има в тези четири картини и много символика. Рисувани вдъхновено и с обич, те пораждат възхищение и обич.
Акварелът на Любен Пашкулски се родее с най- добрите традиции в българската акварелна живопис. Усетил силата си в него, авторът на множество монументални пана на знакови сгради в София, на карикатури и илюстрации, на икони и маслени картини, се концентрира изключително в акварелната техника през по-голямата част от творческия си път. Бих определила стилa му като магически реализъм. Ювелирно изрисуваните му персонажи почти винаги имат видима или асоциативна препратка към българските традиции и фолклор. Те са прекрасни илюстрации на вечния стремеж на твореца да създава красота и потребност от нея. Защото дълбоко в себе си вярва, че именно красотата ще спаси духа ни и живота след нас.