В спорта, както и в живота, винаги има първи път. За щангистът Стефчо Христов първият най-значим успех на подиума е световната титла за кадети до 17 години. На 14 март ученикът в Спортно училище „Георги Бенковски” триумфира още при дебюта си на шампионат на планетата, след като в Лас Вегас завърши първи в двубоя в категория до 102 кг с 315 кг, с цели 25 кг пред втория Лаша Тактакшвили от Грузия и с 35 кг пред третия Али Шукурлу от Азербайджан.
16-годишният Стефчо спечели три златни медала, тъй като освен в двубоя, стана първи в изхвърлянето със 145 кг, и в изтласкването – 170 кг.
Ето емоционалната изповед на Стефчо Христов за „Народно дело Седмицата”, след като стъпи на световния връх:
„Излязох на подиума спокоен и уверен в силите си, тъй като бях добре подготвен. Но все пак вдигах за първи път на състезание от такъв висок ранг и затова имах едно на ум, една тревожна мисъл, че нещата може и да не се развият в посоката, в която очаквах.
Първият ми опит на 140 кг в изхвърлянето се оказа и единственият ми неуспешен от шестте. Сбърках, защото на загрявката тази тежест ми бе лека и явно я подцених. Но това не ме разколеба, знаех, че ще я вдигна във втория опит.
След като тласнах 165 кг във втория опит, вече знаех, че ще съм първи. Имах 15 кг аванс в изхвърлянето пред грузинеца и не беше за вярване, че той може да тласне 181 кг. Още повече, че аз бях готов да завърша с по-висока тежест и го направих.
На тренировки имах и по-високи резултати, и ако се беше наложило, щях да вдигна повече. Моята тактика беше съгласувана с личния ми треньор Живко Николов. Разговарях с него преди състезанието и стратегията беше изготвена изцяло от него. Треньорите в националния направиха само необходимите в подобни случаи корекции, които остават в кухнята.
Брат ми Христо много се зарадва на титлата ми, както и аз на неговата световна титла в Тайланд. Каза ми нещо много лично, което си остава между нас. Великолепно е, че двама братя от една варненска школа са световни шампиони.
Искам да благодаря на моето семейство – баща ми Димитър, майка ми Анна и брат ми Христо. Също и на треньора ми Живко Николов, който ме подготви по най-добрия начин, на всички треньори и ръководители в „Титан”, на Община Варна и Община Бяла, и не на последно място на директора и учителите в Спортно училище „Георги Бенковски”.
В Лас Вегас за мен беше само началото. Ще остана здраво стъпил на земята, защото знам, че само от мен зависи докъде ще стигна в щангите. Аз искам да стигна възможно най-високо и ще давам всичко от себе си, за да реализирам мечтите и целите си. Винаги тръгвам с главата напред и съм готов да преодолявам трудностите.”
