Веселин Златков
Онази прословута реплика на Бойко Борисов, че „Варна ще си остане едно село“, беше изречена навремето по повод на автомагистрала „Хемус“. И колкото и да беше глупава, в нея все пак имаше доброжелателен елемент. Премиерът искаше просто да обясни колко жизнено важно е да има нормална пътна връзка между столицата и най-големия български град на брега на Черно море, превърнал се преди почти десетилетие и в гранична точка на ЕС. Искаше да обясни, но го направи, меко казано, не по най-добрия начин.
Във Варна още се помни обидата за селото, но въпреки това градът гласува масово за ГЕРБ и Бойко Борисов. Една от причините е надеждата, че именно тяхното управление ще довърши тази вече митична магистрала. Надежда, с която т.нар. Морска столица вече взе да се разделя.
Правителство след правителство, около магистралата до Варна все има някакъв прекалено голям проблем. Единия път ще е липсата на пари от ЕС, другия път ще е липса на финансиране, следващия – административни грешки и забавяне в процедурите, каквото и да значи това.
Фактът си е факт: Автомагистрала „Хемус“ я няма, а от миналата седмица нейното строителство е на практика спряно. И Варна пак трябва да чака в познатата „селска“ ситуация някой на 500 км на запад да си оправи бакиите. Защото те изобщо не са на брега на морето, там, където има най-голяма нужда от магистралата.
Би било комично да гледаме как министър Павлова обяснява, че причината за спирането на процедурата е липса на пари, а премиерът Борисов отрича и твърди, че тя е нередности в конкурса. Под „нередности“ явно трябва сигурно да се разбира корупция, но пък иначе всичко било законно… Кашата е пълна, но уви, не е комично, тъжно е.
Щем, не щем, ще вярваме на Бойко Борисов, защото той е този, който взема решенията, а министрите му просто изпълняват. Премиерът казва, че пари има. И фирми има. Но не били тези, които трябва да са. Или по-точно, този път трябвало да бъдат други, защото иначе нещата изглеждат нагласени в полза на широко известни у нас бизнесмени.
Колкото и да чете човек обясненията, пак ще се обърка. След като всичко около избора на изпълнител е законно, защо строителството се спира? Ако отговорът е, че има корупция, то къде е разследването й? Къде са уволнените държани служители, къде са арестуваните? Или у нас за корупция не арестуват и не уволняват?
Реално, това всъщност си е точно така, но това е друга тема. След като обаче няма последствия от „грешката“ при избора на строител за магистрала „Хемус“, значи може би причината е друга. И тя е ясна на всеки, който гледа малко по-далеч от носа си.
Премиерът Бойко Борисов хвърля прах в очите на хората, преструвайки се, че се опитва да спре определени бизнесмени да печелят от една иначе крайно необходима магистрала. В резултат на това „Хемус“ няма да я има, корупцията ще си остава същата, а Варна… Варна – кучета я яли. Ще чака. Чакала е толкова години, какво ще й е да остане „село“, докато Бойко Борисов пребори корупцията.
Общината или правителството – кой замрази градските ни проекти?
Веднага след спирането на обществената поръчка за магистрала „Хемус“ кампанията по спиране на проекти се разрасна. Този път бутонът „пауза“ беше натиснат от финансовия министър. Той излезе пред медиите, заяви, че се спират проекти, свързани с Варна и Златни пясъци, и остави хората да се чудят за какво конкретно говори. Остана обаче едно неясно усещане от изказването му, че споменаването на града ни съвсем не е случайно. Така де, нали говорим все за неща, които са „съмнителни“, макар и да не са незаконни. Управлението на ГЕРБ далеч не е първото, което внушава на национално ниво, че каквото и да се случва във Варна, все е съмнително. Просто и то продължава една стара и добре позната линия на поведение, която винаги създава напрежение по оста Варна – София. Ос, по която – нека пак припомним – явно скоро няма да има магистрала.
Изненадващо или не, от община Варна решиха да поемат топката от централната власт и да конкретизират на бърза ръка въпроса със съмненията. За Златни пясъци си беше ясно – там спирането касае превърналата се в митична пречиствателна станция, която все е приоритетен проект за българския туризъм и все не се довършва.
Другият проект се нарича „Строителство, основен ремонт, реконструкция, текущ ремонт на пътна и улична мрежа, пътни съоръжения, паркове и елементи на техническата инфраструктура за нуждите на Община Варна“. Стойността му е 120 млн. лв., които да бъдат оползотворени за четири години. Казано по-просто, това са парите за поддръжката на Варна във вида, в който всички искаме да я виждаме.
Доста интересно се получи, защото най-неочаквано кметът на града Иван Портних излезе и едва ли не се похвали(!), че сам е спрял обществената поръчка. „Нямаме притеснения, че тези поръчки са били направени абсолютно коректно, но във връзка с трайно насажданите в обществото, включително в национален мащаб, съмнения, спекулации относно провеждането на големи поръчки, ще проведем тези поръчки още веднъж, за да разсеем всякакъв вид подобни инсинуации. Защото видяхте буквално в тези дни какво се случи. На фона на ключови решения по отношение на Морската градина едни хора успяха отново да излязат и цяла седмица да внушават една абсолютна неистина. Подобна е ситуацията и по отношение на обществените поръчки. Точно това е нашата мотивация да ги проведем отново и да покажем при максимална прозрачност, че всъщност всички тези внушения са, меко казано, неистини“, това каза Иван Портних по темата.
Казано по-просто, цялата власт се бори със „съмненията“ – и общинската, и държавната. Единственото, което не става ясно, е, след като се завърти още веднъж цялата административна машина и поръчките бъдат пуснати наново, трябва ли да вярваме, че в тях всичко е напълно чисто? И изобщо да не надигаме глас, ако нарушения все пак има?
Вероятно точно това се опитват да ни убедят управляващите – едните във Варна, другите в София. Само че работата е там, че корупцията не е някакво форсмажорно обстоятелство, което не зависи от властта. Напротив, тя се поражда от властта и колкото и да се опитват управляващите да си измият ръцете (съвсем като Пилат Понтийски), отговорността за нея винаги ще е тяхна.