На сайта на община Варна беше публикуван проект за Програма за намаляване на риска при бедствия. Тя тепърва ще бъде обсъждана и приета от Общинския съвет на града, макар че експертите са я одобрили още през февруари. В нея са включени различни мерки за подготовка на населението и инфраструктурата на Варна за справяне с възможните бедствия. Неразделна част от програма е подробен анализ на опасностите, които може да сполетят морския град. „Петел“ публикува този анализ със съкращения. Целият проект на Програмата за намаляване риска при бедствия може да намерите на сайта на Община Варна.
1. Сеизмична опасност
От сеизмологична гледна точка България е разположена в Алпо-Хималайския сеизмичен пояс. Територията на Република България е характерна с висока сеизмична активност и е сред класифицираните като “втори ранг земетръсно-опасни участъци” по Земята. Тази територия попада под въздействието както на вътрешни, така и на външни за страната сеизмогенни райони с очакван магнитуд до 8-ма степен по скалата на Рихтер и интензивност от 9-а и по-висока степен по скалата на Медведев – Шпонхойер – Карник.
На територията на страната се определят три вътрешни сеизмични района, като община Община Варна попада в Шабленска зона (максимален магнитуд до 8-а, интензивност от 9-а степен по скалата на МШК за Черноморското крайбрежие) на Североизточен сеизмичен район, в който е възможно възникване на земетресение от VII и VIII степен по скалата на МШК. Сеизмичната опасност не може да бъде контролирана, но сеизмичният риск може да бъде управляван и намален. Намаляването на сеизмичния риск се осъществява преди всичко чрез подобряване на устройственото планиране и инженерно-техническото проектиране, изграждането и експлоатацията на строежите.
2. Опасност от наводнения
От опита на проявилите се през последните години наводнения на територията на община Варна се установява, че прилаганите досега дейности за намаляване на риска от възникването на наводнения са недостатъчни и често прилагани след събитията. От това следва да се разглеждат всички аспекти за управление на риска, като се съсредоточава върху предотвратяването, защитата, подготвеността, включително прогнозите за наводнения, системите за ранно предупреждение и да отчита теренните характеристики на община Варна.
Наводненията на територията на община Варна обикновено са поройни. Особено опасни са поройните наводнения за града и районите, където водонепропускливите, улични и тротоарни настилки създават условия за формиране на потоци с голяма скорост на водата, бърза концентрация и почти никакви загуби от инфилтрация в почвата. Подобен ефект се получава и в дерeта, с голям наклон на дъното и скатовете, където бързата концентрация на оттичащите се води от водосборните райони е в състояние да породи катастрофални водни потоци с много малка трайност, но висока разрушителна сила.
Намаляването на риска от наводнения се осъществява преди всичко чрез изграждане на хидротехнически съоръжения, добро устройствено планиране на територията и не на последно място – повишаване на готовността за предотвратяване или намаляване на негативните последици от наводнения чрез превантивни мерки, обучение на населението, адекватна подготовка, планиране на спасителни дейности и др. Необходимо е и редовно почистване на коритата на деретата и каналите и поддържането им в условия на осигуряване проводимостта на водите.
3. Опасност от свлачища и ерозия на морския бряг
За територията на община Варна е характерна високата степен на свлачищна и ерозионно-абразионна активност, изразяваща се в проявени и регистрирани свлачищни, срутищни, абразионни и други неблагоприятни геодинамични процеси, които действат разрушително. Тези явления се проявяват внезапно и трудно се прогнозират по мащаб и направление за развитие. Със своята непредсказуемост такива процеси застрашават сигурността на отделни части от територията на курортните и жилищни комплекси, стопански и производствени сгради и техническата инфраструктура.
Най-висок е процентът на активните свлачища във Варненска област, а именно 31 бр., или 56 % от всички активни свлачища по Черноморското крайбрежието. Броят на стабилизираните свлачища по Черноморското крайбрежието е 38, което е 18 % от всички стабилизирани в страната свлачища. Характерно за територията на община Варна е, че има регистрирани над 50 свлачищни и срутищни района, повечето от които са в покой, но в определени ситуации се активизират.
Борбата с морската абразия е много трудна. Брегоукрепителните съоръжения са скъпи и невинаги прилаганите методи за брегоукрепване са ефикасни, тъй като морето работи срещу съоръженията и понякога ги събаря. Ето защо е необходимо заделяне на значителни средства за тяхната поддръжка. Най-добрата защита от морската абразия е плажът – където има естествени плажове, вълновата енергия се гаси в пясъка и брегът остава запазен. Изграждането на изкуствени плажове е много добър способ за защита от морска абразия. У нас опитът с такива плажове е скромен. За пример са плажовете по крайбрежната алея на Варна между буните, които са изкуствено създадени чрез метода байпас. За тяхното изграждане е взет пясък от дълбочина 10-15 метра от морето и насипан върху брега. Така създадени тези плажове спасяват от разрушаване брега на Морската градина на Варна.
4. Опасност от горски пожари
Антропогенният характер на над 90% от пожарите налага категоризирането на горите в близост до урбанизирани територии като високорискови. В настоящият момент такива са около три четвърти от горите в България. Над 30 % от територията на Община Варна е заета с горски насаждения, паркове и площи, при които след трайни засушавания и средно дневни високи температури, при нарушаване на противопожарните правила, следствие нехайство на граждани и гости на общината, могат да възникнат големи и сложни горски пожари, достигащи границите на бедствие. Не са редки случаите на полски пожари, предизвикани от земеделски стопани при палене на стърнища и от пастири и граждани, при изгаряне на сухи тревни площи и растителни отпадъци при почистване на дворове и вилни зони. Това изисква провеждане на своевременно ефективни, спасителни и гасителни мероприятия за защита на живота и здравето на населението, опазване на горите и околната среда.
5. Опасност от засушаване, силни ветрове и смерч, обилни снеговалежи, снежни бури, заледяване и екстремни температури
За територията на община Варна следва да се отбележи че през последните години не се наблюдава увеличаване на броя на дни или периоди на воден режим. Силните ветрове на територията на общината могат да доведат до прекъсване на електроснабдяването следствие на късане на въздушни далекопроводи, пречупване на клони и дървета, нарушения на инфраструктурата и представляват заплаха за живота, здравето и имуществото на хората.
Снежните виелици и заледявания са често явление за територията на община Варна, особено в нейната северна и северозападна част. Те са характерни за месеците декември и януари, но могат да се проявят и през останалите зимни месеци. Снежните бури и заледявания водят до нарушаване на въздушните комуникации, блокиране на пътищата и е възможно да поставят в рискова ситуация живота на много хора. Снеговалежите могат да имат бедствен характер главно в населените места и да причинят блокиране на транспорта, прекъсване на електроснабдяването и водоснабдяването, затруднения в медицинското осигуряване и снабдяването с хранителни продукти на населението. Ниските температури са причина за заледяване платната на Аспарухов мост, обледеняването на електропроводи и други открити комуникационни линии. Ежегодно с. Каменар е засегнато от снегонавявания и заледявания. Прекъсва се връзката между селата Каменар, Въглен, Куманово и Яребична.
Към природните бедствия могат да се отнесат и екстремните температури. От една страна това са аномално ниски температури в зимния период – студове, от друга – аномално високи температури през лятото – горещини. Освен, че затрудняват ежедневната дейност на човека, екстремните горещини причиняват различни аварии и кризисни ситуации. Екстремните ниски температури и горещини могат да вземат и човешки жертви.
6. Опасност от ядрени или радиационни аварии
Въпреки строгите мерки за сигурност при работата на различните видове ядрени реактори и наличието на автоматизирани системи за управление, контрол и защита, практиката по експлоатацията им показва, че е възможно възникването на ситуации, които са съпроводени с аварийно изпускане на радиоактивни вещества в околната среда. Радиоактивно замърсяване би могло да се получи, както при аварийна ситуация в АЕЦ “Козлодуй”, съпроводена с изпускане в околната среда на радионуклеиди, така и при трансгранично радиоактивно замърсяване, вследствие на ядрена или радиационна авария в други страни, а също и при инциденти с транспортни средства (автомобили, жп вагони, плавателни средства и самолети), превозващи радиоактивни материали. През последните години се забелязва и тревожна тенденция на увеличаване на опитите за злонамерено използване на радиоактивни източници за терористични цели.
7. Опасност от промишлени аварии и аварии при превоз на опасни вещества, материали и отпадъци
На територията на община Варна предприятия, класифицирани и регистрирани като „предприятия с висок рисков потенциал” са Петролен терминал с оператор „Варна Сторидж“ ЕООД и „предприятия с нисък рисков потенциал” – „Предприятие за поддържане чистотата на морските води“ АД.
Големите промишлени аварии често имат тежки последствия върху населението и
околната среда, освен това въздействието може да засегне територии извън самите обекти. Това подчертава необходимостта от подобряване на съществуващия контрол на опасностите от големи промишлени аварии, които включват опасни вещества и предприемане на подходящи превантивни действия за осигуряване на високо ниво на защита за населението и околната среда.
8. Опасност от биологично заразяване
Съществуващите производствено-икономически условия, структурата на селското стопанство, Пристанище Варна ката входна „врата на страната“, влошената епизоотична и епифитотична обстановка, търговията, вносът и износът с живи животни, продукти от животински и растителен произход са условия за възникване на огнища на биологично заразяване. Границите на биологичното огнище се определят от специализирани противоепидемични и противоепизоотични формирования на компетентните ветеринарни власти, които в дадени условия действат синхронизирано, а тези на поразените растения се определят от фитосанитарните инспектори в Българска агенция по безопасност на храните.
9. Опасност от градушки
Като атмосферно явление градушките причиняват чувствителни загуби на аграрното производство и едновременно с това нанасят големи материални щети на сградния фонд и на стопанските постройки, а нерядко водят и до човешки жертви. Най-опасни са градовите щормове, при които щетите, нанесени на селскостопанските култури на полето, възлизат от 50 до 100%. Градушките, в техните екстремни проявления като отделни или серия от щормове и като акумулирани в един сезон събития, имат бедствен характер и могат да повлияят съществено на икономическите резултати от селското стопанство, а от там и на националната икономика.