Варненецът играе за удоволствие в Силистра
Варненският волейболист Милен Стоянов приключи с професионалния волейбол. 33-годишният разпределител се завърна това лято от Франция, където игра през последните 8 сезона. Юношата на Черно море-БАСК закръгли точно две десетилетия, откакто започна да се занимава с любимия на много българи спорт, а професионалната му кариера продължи 15 години.
Още в седми клас Милен и най-добрият му приятел до днес Борис Янков започват да тренират волейбол. Следва силна кариера в юношеските формации, където веднъж е вицешампион и веднъж шампион с „моряците“.
Логично идва и дебютът за мъжкия тим, когато Стоянов е на 18 години. Най-силният му сезон във варненския клуб е 2002/2003 г., когато варненският тим печели бронзовите медали. През последните осем години Милен играе във Франция. Първият сезон е в малко градче близо до Париж, следват четири шампионата с екипа на Сошо, а последните три прекарва в Тюл – градът на сегашният президент Франсоа Оланд. Тимът му играе в трета френска дивизия, която по думите на Милен е малко над българската втора лига като качество на игра. „Имаше и отбори, които са като тези в българския елит. Например Поатие, който преди три години изпадна по финансови причини от първа в трета лига. Долу-горе със същия отбор игра в нашата дивизия и без проблем се изкачи отново нагоре. До миналата седмица Поатие бе лидер във френската Първа лига. С моя отбор никога не сме имали за цел да влизаме в ниво 2. Бяхме в малко градче, в което има и отбор по ръгби. А както всички знаем, във Франция ръгбито е много популярно и дори се съревновава с футбола за спорт №1“, коментира пред „Народно дело Седмицата“ Милен Стоянов.
След завръщането си във Варна това лято волейболистът започна работа като регионален мениджър на национална компания, нямаща нищо общо със спорта. Там той е колега с други бивши волейболисти – Борис Янков, Евгени Петков и Александър Милев.
Заедно с Калоян Канев пък играят за удоволствие в Силистра. „Тимът ни е в трета лига, но целта е атака на първото място и изкачване в горната дивизия. Ръководството има финансовите възможности за това. В групата ни са още Попово, Шумен, Бяла и Омуртаг, а има и Западен регион, който си играе отделно“, сподели Стоянов.
Той вече има предложение и от президента на Черно море-БАСК Красимир Илиев за треньорска кариера в детско-юношеската школа. „Не съм я приел засега, тъй като не съм сигурен дали ще имам достатъчно време да съчетавам треньорството с новата ми работа. Иначе един ден и това ще стане. Поддържаме много добри отношения с г-н Илиев, който ме увери, че вратите за мен винаги са отворени“, каза още варненецът.
Покрай игрището се запознава с бъдещата си съпруга
Освен победи, радости и много емоции, волейболът е дал възможност на Милен Стоянов и за най-ценното в живота – срещата с голямата му любов и настояща негова съпруга Мартина. Тя е бивша националка и също игра във Франция – в женския тим на Тюл. Двамата се радват на прекрасната си дъщеричка Ивайла, която е на четири годинки.
Голямата му страст е плажният волей
Освен в залата, Милен Стоянов има сериозна кариера и в плажния волейбол. Двамата с Борис Янков са най-успешната българска двойка. През 2004 г. двамата участваха в 13 турнира от изключително силната и престижна верига Swatch, като три пъти влязоха в основната й схема. Нещо, което така и не е подобрявано от други българи до момента. В края на сезона тогава Милен и Борко бяха под №42 в света за календарната година.
„Тогава имахме възможност да ходим на много турнири. В следващите години другите момчета участваха на по 3-4, а ние на цели 13. Имахме късмет, спонсор, треньор и хора, които се грижеха за нас. Винаги на плажа ми е харесвало повече. Сега също играем, но вече за удоволствие. Все пак животът се промени – имаме семейства, деца. Ангажиментите ни са по-други“, споделя 33-годишният варненец.
Смята, че националите са надскочили себе си
Милен Стоянов оцени като много високо представянето на националния отбор по волейбол на европейското първенство преди месец, където станахме четвърти.
„Момчетата се представиха много добре. Надскочиха себе си, защото никой не очакваше, че ще играем тайбрек с този силен отбор на Франция. Стигнахме до полуфинал, въпреки силните потоци. Два пъти бихме германците, после дадохме всичко срещу Франция. За съжаление малко не ни достигна. Всички знаем, че ако бяхме били Франция, щяхме са станем шампиони. Представянето бе много силно. Отборът беше без много контузени играчи, а и без Матей Казийски, който каза, че няма да се върне, което си е негово решение“, коментира Стоянов.
Той е изключително щастлив, че неговите бивши съотборници в Черно море-БАСК Миро Градинаров, Виктор Йосифов и Данаил Милушев са част от националния тим (бел.авт. – последният отпадна от състава за европейското). „Още ги помня какви малки бяха, като дойдоха при нас. Браво на момчетата за израстването им през годините и страхотното им представяне. Винаги са се раздавали много на тренировки и в мачовете. За тях волейболът е бил цел №1 в живота. Радвам се, че Дани, Виктор и Миро са наши момчета. Да са живи и здрави – страхотни хора са. До ден-днешен се чуваме редовно“, каза още варненецът.
Спортът му е дал всичко
Варненският волейболист е категоричен, че ако може да върне времето назад и да избира с какво би се занимавал, отново ще избере спорта. „Волейболът много ми взе, но и много ми даде. Имам болежки, по цял ден сме стояли в залата, по четири пъти на ден сме тренирали, заспивал съм в автобуса, като се прибирам от мач. Имало е случаи – всички отиват на дискотека, аз не мога да стана от леглото от умора. Но е било за хубаво. Не мога да си представя какъв щеше да бъде животът ми, ако не бях в спорта. Покрай волейбола се запознах с жена ми, както и с всичките ми приятели. Сега ако тръгна с колата до Франция, мога да спя в четири различни държави по пътя – в близки и познати, с които сме играли. Съотборниците и противниците, които ме познават, знаят, че на терена нямам приятели. Ако не си от моя отбор, съм малко гаден характер. Но всичко си остава само на игрището. След това е различно“, категоричен е Стоянов.