Веселин Златков
Протестите на живеещите в жк „Чайка“ варненци от миналото лято се оказаха напразни. След като близо месец през 2015-а те организираха митинги и блокади срещу приемането на нов подробен устройствен план на квартала, Общинският съвет във Варна се отказа от него. На 5 август, на сесия на местния парламент, на която имаше и физически сблъсъци, влизането в сила на плана беше отменено. Сега обаче има ново решение на Върховния административен съд, което възстановява плана, по който се предвижда ново застрояване на „Чайка“.
Върховните магистрати се произнасят по казуса след жалби, подадени от инвеститорски и строителни фирми в Административен съд – Варна. Те на практика потвърждават решението на варненските си колеги, че местният парламент няма основание да отменя приетия подробен устройствен план.
„В решението си ВАС потвърждава мотивите на Административен съд – Варна, че оспореното пред него решение е лишено изцяло от фактически и правни основания за издаването му, като порокът е толкова съществен, че практически е равен на липса на форма, водещо до невъзможност да се определи волята на органа. ВАС заключава, че така постановеното решение на Варненския административен съд е допустимо и правилно“, се казва в съобщение от пресслужбата на Административен съд – Варна.
Настъпи ли краят на борбата за запазването на жк „Чайка“? И защо изобщо е толкова важно точно в този квартал на Варна да не се строят нови сгради? С какво „Чайка“ е по-специален и кое дава право на жителите му да се бунтуват срещу решения, взети от кмета и общинския съвет, които са избрани от варненци? Ще има ли нови протести, нови блокади на булеварди, нови дела?
Това са въпросите, които си задават хората, които по една или друга причина са „в час“ с конфликта между местната власт във Варна и гражданите на „Чайка“. Или поне част от гражданите, ако трябва да бъдем съвсем коректни. Сагата на това противопоставяне продължава с години и от нея могат да се правят изводи не само по конкретния казус със строителство. Тя е показателна за много по-важни неща, като например развитието на гражданското общество, отношението на съвременната ни държава към това, което е наследила от НРБ, начинът, по който политиците изпълняват или не обещанията си, и т.н.
Историята на жк „Чайка“ започва със световно признание
„Кварталът е построен като комплекс от затворен тип в през 70-те и 80-те години на миналия век. „Чайка“ е бивша вилна зона, старото и име е „Рупи“, земята под нея е държавна, отчуждена от хората по времето на социализма, за строителство на едропанелни сгради, като всички собственици на земи там са били обезщетени. Въпреки това след 1990 г., след няколко спорни съдебни решения, там са реституирани 20-ина парцела. Поземлените имоти, в които се намират училищата, са общински. „Чайка“ е единственият квартал на Варна, разположен предимно на държавна земя“ – това четем в Уикипедия.
Независимо дали написаното там се приема като факт или като гледна точка, в статията липсва може би най-важната подробност. През 1973-а, когато жилищният комплекс е почти завършен, във Варна се провежда световен конгрес на архитектите. „Чайка“ е представена като пример за комплексно застрояване – 69 жилищни блока с необходимите за нуждите на населението поликлиника, магазини, пазар, детски градини и ясли, точно изчислена инфраструктура, смесена пешеходно-автомобилна алейна мрежа и т.н. В почти утопичния квартал липсва само общественият център, който всъщност така и не е реализиран.
Въпреки това „Чайка“ си остава голямо достижение, един от малкото убедителни примери, че идеята за нов, социалистически начин на живот има и привлекателни страна. Пропорциите, разстоянията, зеленината, широката свободна зона, която свързва някогашния уникално красив стадион „Юрий Гагарин“ и Морската градина – всичко това превръща „Чайка“ в най-добрия и желан за живеене квартал на Варна. Той е едновременно модерен и съвсем близо до морето – какво може да се желае още?
Първите граждански протести започнаха преди 11 години
Престижът да живееш в „Чайка“ обаче се оказва нож с две остриета след разпада на социалистическата тоталитарна власт в България. Почти веднага след началото на реституцията към свободните зелени площи между блоковете започват претенции. Държавата и общината сякаш забравят, че някогашните собственици са обезщетени, особено в случаите, когато зад исканията им за връщане на вече платената земя стоят набрали мощ политически и икономически фигури и структури.
А има ли значение, че „Чайка“ е завършен квартал, в който по план не бива да се строят нови блокове? Очевидно не. Както нови сгради се появяват в Морската градина, така никнат и в някогашния образцов квартал, получил одобрението на световната архитектурна общност. Трудът на проектантите, сътворили с много разум и знание нещо едновременно красиво и практично, набързо е потъпкан заради конюнктурата на внезапно избухналия капитализъм от криминален тип.
Докато професионалистите архитекти и инженери гледаха с тъга какво се случва с жилищния комплекс, гражданите решиха да не се предават. На 16 юли 2005 г. около 100 души от квартала се събраха до поредния строителен обект – изкопа пред блок 39, за да изразят протеста си срещу унищожаването на квартал „Чайка“. На митинга бе извършено символичното погребение на зеления квартал и бе прочетена протестна декларация, която ви прилагам. Сформиран бе граждански комитет, който си постави за цел прекратяването на строителната дейност в квартала.
Протестът беше доста широко отразен и се превърна в знакова проява на гражданското общество не само за Варна, но и за цяла България. Малко след това се появи и организацията „Зелена Варна“, която стана първообраз на много следващи граждански структури.
В този период кмет на Варна беше Кирил Йорданов – също знакова фигура не само за града, но и за страната ни. Протестите в „Чайка“ разклатиха основата на огромното одобрение, което той имаше от съгражданите си в началото на близо 14-годишното си управление на Варна. Йорданов започна истинска игра с темата за строителството, при това не само в „Чайка“. Той налагаше с широки жестове забрани, в които (съзнателно или не – не можем да знаем) имаше пропуски, така че да паднат в съда. Сравнително бързо стана ясно, че целта не е да се решат проблемите в „Чайка“, а да се тушира недоволството и да бъдат спрени протестите.
Новият ОУП не даде очакваните отговори
Изготвянето и приемането на Общия устройствен план (ОУП) на Варна през 2012-а на практика не даде ясни отговори за бъдещето на образцовия варненски квартал. От една страна, в него беше призната тезата, че той вече е завършен като комплексно застрояване. От друга, на прекия въпрос „Ще се строи ли още в „Чайка“?“ отговорът винаги е бил, че това зависи не от общия план на общината, а от подробното планиране.
И то не закъсня. Предложеният ПУП – ПРЗ естествено разпали старите спорове. Гражданите на комплекса заеха позиция, че от нов план за застрояване просто няма нужда, след като оригиналният проект за „Чайка“ вече е изпълнен. От общината пък коментираха, че новият подробен план предвижда облагородяване на квартала с подземни паркинги, организиране на зелените площи, изграждане на нови места за спорт и игри, велоалеи и т.н. Оказа се обаче, че жителите на квартала не вярват особено на тези декларации. Така започнаха нови протести, които за ужас на кмета Иван Портних, който се бореше за нов мандат, се разгоряха в навечерието на изборите.
В крайна сметка протестиращите постигнаха победа. На една историческа сесия, на която в зала „Пленарна“ на община Варна се събраха пет (!) отделни групи протестиращи и в крайна сметка се стигна до ръкопашни схватки, вече приетият нов ПУП за „Чайка“ беше отхвърлен. Дали уплашени, че могат наистина да ядат бой, дали по друга причина, съветниците преразгледаха по-ранно свое решение за приемането на плана.
„Идеалният“ квартал остава само спомен
Оказа се обаче, че победата на гражданите е кратка. В съда беше внесена жалба от инвеститори и строители срещу отмяната на подробния план, а магистратите решиха, че общинският съвет незаконно е отменил собственото си решение. Явно това, че гражданите са изискали тази отмяна, няма никакво значение, защото и Върховният административен съд се произнесе в полза на новия подробен план.
А междувременно… Междувременно с годините „Чайка“ се променяше и всъщност отдавна няма много общо с утопичния образцов жилищен комплекс от времето на социализма. По един или друг начин – в крайна сметка винаги законно – нови сгради поникнаха върху картата на квартала, без значение какво мислят за това обитателите му. Развихрянето на „демокрацията“ унищожи и това „достижение на социализма“, както се казваше по времето на Тодор Живков. Без значение дали са „сини“, „червени“ или „зелени“, повечето жители на жк „Чайка“ продължават да смятат, че това е грешка. Но мнението им все така няма значение, освен ако протестите и недоволството им не съвпаднат с някои важни избори.