Веселин Златков
Застрашен ли е Пантеонът, един от най-разпознаваемите символи на Варна от събаряне? Този въпрос броди из морския град, след като Народното събрание прие решение за премахването от публичните места на всички символи, възхваляващи комунизма.
Паметникът в Морската градина е посветен на борците против фашизма и капитализма от града и региона в периода 1923-1944 година. Опит за премахването или преместването му вече е правен на ниво местна власт през 90-те години, когато Вярна се смяташе за „синя крепост“.
Поставихме въпроса пред пресцентъра на община Варна, откъдето получихме отговор, че тепърва ще проучат в подробности решението на парламента и едва тогава могат да коментират конкретния въпрос за бъдещето на пантеона.
Големият паметник на „Почивка“, който също е част от комунистическото минало на Варна, няма как да бъде премахнат, защото статутът му на войнишки паметник изисква съгласието на Русия. Най-вероятно обаче Висшето военноморско училище „Никола Вапцаров“ ще трябва да заличи петолъчката на върха на кулата си.
Интересно е дали самата сграда на община Варна може да мине за комунистически символ, тъй като оригиналното й предназначение в годините на социализма беше Партиен дом, както все още я наричат по-старите варненци. Да се наложи нейното събаряне по тази причина, звучи твърде невероятно. Като цяло, като се изключи Пантеонът и още няколко знакови паметника, комунистическите символи във Варна не са много, смятат запознати. Дали някой от тях ще попадне под ударите на новото решение на депутатите, ще покаже времето и изясняването на въпроса как ще се прилага на практика забраната на комунистическите символи.
Въпросът за бъдещето на Пантеона беше поставен в интернет и социалните мрежи от най-четения варненски сайт „Петел.бг“. Темата предизвика истинска лавина от коментари, сред които не липсваха и агресивни призиви да се затрие всичко, което напомня за социалистическото минало на България. Повечето читатели обаче все пак бяха на мнение, че въвеждането на глоби за публичните комунистически символи е пресилена мярка, която води до изкривяване на историята и поражда ненужно напрежение между хората. Между мненията имаше и спомени на хора, които с носталгия припомниха, че още като ученици са давали караул пред Пантеона. Оказа се, че тази някогашна традиция не се смята за неприятен и мрачен, а напротив, за светъл спомен от онова време. Ето какво коментираха варненци:
„Народ, който не помни историята си рискува да повтаря грешките си отново и отново. Аз лично не съм съгласен да давам пари (чрез платените от мен данъци) за кефа на 240 дупетата да местят безцелно камъните из държавата.“
„Пантеонът в Морската градина трябва де се премахне. Това не е никакъв паметник на Русия, защото по 9 септември 1944 г. във Варна няма нито един загинал червеноармеец. За какъв паметник и в чия памет говорим тогава?! Военноморското училище също трябва да заличи тази петолъчка на кулата си. Безусловно! Що се отнася до паметника на Почивка известен като „На баба Цола (Драгойчева) гащите“, той също трябва да се демонтира. Сигурно, за това има техническо решение. И без това е една циментова грозотия, която не се вписва в околните сгради там.“
„Тъпанари , не пипайте „Вапцаровската звезда над Фамагуста.“, която е символ на морската романтика. В кухите ви глави звънтят само сърпове и чукове.“
„Пантеона? Само се опитайте! Всички ученици са давали караул там и жална ви майка, ако само споменете за идеята. Морето ще ви се види тясно.
„Ама защо само Пантеона, съборете всичко построено преди 89-а година, да видите каква хубава пустиня ще остане. А това, което е съградено след това, как ще падне в следващите няколко години или ще изчезне поради „качествените“ материали. ПО-ГОЛЕМИ ИДИОТИ ЕДВА ЛИ ИМА В ДРУГА ДЪРЖАВА ОТ ТЕЗИ 240 ГОВЕДА В ПАРЛАМЕНТА!“
„Когато за решаване плачат толкова много проблеми в страната, намериха с какво да се занимават. Не им ли стигнаха близо 30 години рушене, клеветене и демонизиране?Невъзможно е с подобно мислене и с подобни решения държавата да върви напред. Оставете миналото в миналото! Хората живеят в днешното настояще и биха искали да виждат и чувстват, че страната се управлява от мъдри и загрижени за народа си политици, а не от реваншисти – рушащи построеното.“
Въпросът как да се постъпи с паметниците от времето на Народна република България, разбира се, стои не само пред Варна, а и пред много други градове. Вероятно повечето от тях ще постъпят така, както смята да направи нашата община, тоест да изчака. Докато се появи правилник или наредба за прилагането на закона, вероятно погледът към миналото ни и свидетелствата за него ще са станали по-трезви. Дано е така! Иначе за пореден път народът ни ще бъде подложен на безсмислен експеримент, от който на практика няма да има никаква полза. А и нека бъдем реалисти – има ли политик във Варна, който ще подкрепи премахването на Пантеона и след това ще има куража да се яви на избори? Едва ли.