Треньорът на „сините” чупи витрината от яд
Казанлък носи късмет на смелия варненски тим
Когато дойде февруари, привържениците на Спартак винаги очакват 26-ия ден от месеца, за да изпитат още веднъж една неописуема тръпка.
На тази дата през 1983 година футболният Спартак побеждава Левски за втори път в рамките на два месеца и половина, нещо което едва ли ще се случи вече някога.
По онова време грандът от София е един от двата привелигировани отбора у нас и загубите му през годината са истинско събитие.
Спартак обаче се превръща в единствения наш провинциален тим, който побеждава „сините” два пъти поред за толкова кратко време.
На 11 декември 1982 година именуващите се по онова време ЖСК-Спартак и Левски-Спартак се срещат в последния есенен кръг от „А” група във Варна.
Според в. „Спорт” 18 000 зрители са изпълнили стадион „Спартак”, което е рекорд по посещаемост.
Запалянковците с основание очакват победа, тъй като техните любимци, които са се завърнали в елита няколко месеца по-рано, разполагат със силен тим. Лидерите в него са Жиката Господинов, Стефчо Найденов и Красьо Зафиров.
Гостите също хвърлят най-доброто, с което разполагат. Липсват Боби Михайлов, Пламен Николов и Петър Петров, но пък в състава са нашумелите младоци Наско Сираков и Гиби Искренов.
Спартаклии играят тактически правилно, не позволяват на гостите да застрашат вратата им и търпеливо очакват да нанесат своя удар в атака. Прави го Пламен Казаков, който в 43-тата минута със силен шут с левачката вдига публиката на крака – 1:0.
След почивката Спартак продължава да е по-силния отбор на терена и в 70-ата минута Господинов асистира на Найденов за втория гол – 2:0. Левскарите успяват само да стигнат до попадение на честта в края, когато след остро центриране на Искренов от десния фланг Асен Михайлов в опит да изчисти топката с глава, я насочва с плонж в мрежата.
След двубоя треньорът на Левски Добромир Жечев в яда си чупи витрината. Публична тайна е, че преди срещата левскарите опитват да уредят двете точки (бел.ред. толкова се дават тогава за победа), но спартаклии отказват.
На 26 февруари 1983 година съперниците отново излизат един срещу друг. Този път в ½-финален двубой за Купата на България в Казанлък.
„Сините” копнеят за реванш, но сметките им излизат криви, тъй като „ЖСК-Спартак” отново играе много силно и излиза краен победител. Единственото попадение е достойно за всеки футболен буквар и е реализирано от най-добрия на терена – Живко Господинов, с майсторски фалцов удар в 39-ата минута.
Преp периода 1982/1984 година това поколение на спартаклии се легитимира като най-успешното в клубната история, след като стига до втория кръг в турнира на КНК и печели бронзовите медали в „А” група.
11 декември 1982 година, Варна
ЖСК-Спартак – Левски-Спартак 2:1
Голмайстори: Казаков-43, Найденов-70/Михайлов-автогол, 89
ЖСК-Спартак: Красимир Зафиров, Енчо Недев, Асен Михайлов, Румен Димов, Сашо Борисов, Красимир Венков, Пламен Казаков, Борислав Гьорев, Иван Петров, Живко Господинов, Стефан Найденов
Левски-Спартак: Валентин Захариев, Красимир Чавдаров, Веселин Балевски, Красимир Коев, Николай Грънчаров, Емил Велев (Пламен Цветков), Руси Гочев, Наско Сираков, Михаил Вълчев, Емил Спасов, Божидар Искренов
Стадион „Спартак”, 18 000 зрители
26 февруари 1983 година, Казанлък
ЖСК-Спартак – Левски-Спартак 1:0
Голмайстор: Господинов-39
ЖСК-Спартак: Красимир Зафиров, Енчо Недев, Румен Димов, Владимир Николчев, Сашо Борисов, Красимир Венков, Стефан Стефанов (82 – Пламен Казаков), Борислав Гьорев, Иван Петров, Живко Господинов, Стефан Найденов
Левски-Спартак: Борислав Михайлов, Пламен Николов, Веселин Балевски, Петър Петров, Николай Грънчаров, Красимир Чавдаров, Божидар Искренов, Пламен Цветков (73 – Емил Велев), Петър Курдов, Емил Спасов, Христо Денчев (58 – Михаил Вълчев)
Съдия: Димитър Димитров
Стадион „Цвятко Радойнов”, 15 000 зрители