Равносметката на един ветеран авиатор: България допуска грешки, които я унищожават

Трагедията със загиналия по време на мисия руски пилот от Су-24, свален край Сирия, предизвика бурни коментари и сред варненските летци, военни и русофилски общности.

Една от първите реакции беше на Фидана Грозева.

Тя е един от инструкторите на Варна и основател на Аероклуб – Варна. И то от 18-годишна. Повече от 35 години обучава летци – с моторни и безмоторни самолети за гражданска, селска и военна авиация. Днес е на 86 години и е активен член на клуба на летците и пенсионираните военни във Варна.

Има над 6000 часа в небето с 12 вида безмоторни и 12 вида моторни самолети, които са стояли на въоръжения в аероклубовете. Обучавала е кадри за селската, гражданската и военната авиация. Учила по школи. Щяла да ходи и във военното училище, но докато се събере бройка кандидати, спрели да приемат жени. Едва я обучили и веднага станала инструктор, защото имало гореща нужда от обучители на нови кадри. Имала само три скачания с парашут. Не давали повече, за да не получи контузия и да не може да преподава. Все пак приземяването е твърдо и човек може да си изкълчи крак, разказва тя. А е имало случаи на загинали, при които не се е отворил парашутът.

Днес Фидана е активен член на клуба на военните пенсионери, повечето от които са твърде млади. Събират се да си говорят.

Лично тя е обучила много жени пилотки и се среща с тях всеки месец. Освен че са нейни ученички, те са й вече и колежки. Във Варна има 8 от тях. Но всичко е вече разрушено, по думите на Фидана. Тя и колегите й сами са си построили летище на Калиманци, със собствените си ръце и с участието на всички предприятия от Варна, на доброволни и бригадни начала, още в младите й години, разказва жената.

На въпроса дали се страхува от летенето, тя отговаря, че няма страх, щом има голямо желание. „Страхът се преодолява. Човек е способен на всичко.”

От малка е упорита и безстрашна

Родена е в село Яна, Софийско. Баща й е бил сирак от малък. Тя е от първите 5-6 момичета, чиито родители ги прехвърлят в съседното село на училище. Вървели са в сняг и виелица на 3 километра пеш. Освен това е от патриотично семейство. И място за страх не й оставало.

Дори когато майка й е била против да стане летец. Татко й обаче я подкрепил.

Казва, че не е вярна теорията, според която пилотите свалят до няколко килограма от теглото си при всеки полет. По думите й обаче напрежение във въздуха наистина има.

Минаваме се преглед през поне 12 лекари. Имало годишни и полугодишни прегледи. И винаги ги проверяват като за реактивни летци. Според Фидана всеки физически и умствено здрав човек може да бъде летец. Това не било нещо свише. Нито пък летците са свръхчовеци, те са обикновени хора.

Днес тя е активен коментатор на световните събития. Не може да се примири с това, че народите не си взимат поука от историята, а напротив, продължават да преследват личните си интереси за сметка на световния мир.

Фидана Грозева

Пенсиониран летец-инструктор от Аероклуб – Варна

Когато България се е отделяла от Русия, е стигала дъното – много предатели се навъдиха

– Вие сте дългогодишен летец и русофил. Страхувате ли се да коментирате ситуацията с руския самолет, който беше свален край Сирия?

– Нашето поколение няма право да се страхува. Ние българите сме допуснали много грешки. Тези, които сега съществуваме, би трябвало да поправяме грешките, а правим още повече грешки… още по-големи – такива, които унищожават България. Но не само ние я унищожаваме, винаги са се стремели някои други да го правят. А сега ни унищожават тотално. Проверявала съм по сектори как става. Разбрах, че България по най-бързия начин трябва да бъде разградена и унищожена. Но вярвам в Космическия разум. А той ни напомня за себе си. С катаклизми.

– Как оценявате свалянето на самолета?

– Това е огромно престъпление. Това е нарушение на всякакви видове закони, а има световни закони. Самолетът е бил там да бомбардира цистерни с петрол за терористите, бил е там да спасява света от тях.

Това, което стана с руския пилот, косвено засяга и мен. Аз съм инструктор. Това все едно е мой ученик, военен, когото аз съм изпратила да защитава и спасява света. И те го убиха. Вързан.

– Дали е можел да се измъкне, все пак е катапултирал с колегата си?

– Понеже е катапултирал, е висял под парашута. Вързан човек да застрелят в гръб. Това е престъпление на човечеството. Това е много жестоко.

Ние славяните и целият свят не можем да вярваме на тези, които го убиха. Но зад тях стоят други и тези неща ще излязат след известно време, всичко ще бъде изяснено.

Всичко е интереси, власт, пари и световно господство.

Този егоистичен стремеж на западняците да владеят света и всичко да оползотворяват те. Не може да продължава така. Но никой народ не е виновен – само една част от ръководителите на народите.

– Как ще се развият според Вас международните отношения и особено тези между Русия и Турция, Русия и България…

– Не е добро положението. Надявам се, че ще поумнее човечеството, че има умни хора. Бразилия, Китай, Русия, Венецуела, Пакистан, Индия – има държави, където има умни ръководители.

– Как виждате отношенията България – Русия от тук нататък?

– Когато сме се отделяли от Русия, сме стигали дъното. Сега сме под дъното.

Абе, много предатели се навъдиха в България.

– А между Русия и Турция какво би могло да стане?

– Русия и Турция са принудени да се разбират. Световната обстановка принуждава всички да си видят грешките, да си ги поправят. Нещата са в глобален мащаб. Има газопроводи, от които са заинтересовани всички, и цялата работа е там.

На никого не може да се вярва. В глобален мащаб нещата се усложняват и се тикат в ума някакви атлантически ценности, които по същество за мен представляват най-голямата опасност за планетата и човечеството. Те само рушат. Където стъпят, има война, разрушения, болести. Това е атлантическият западен свят.

Някой път си мисля, че те не само унищожават планетата и човечеството, те действат срещу Космоса. Ако човечеството няма разум да се справи с това лошо положение, което се влошава непрекъснато, вероятно ще се наложи да се намеси Космическият разум. А той ни напомня за себе си с тези катаклизми. Дано проумеем.

Виолета Николаева