За повечето хора името на легендарния професор Николай Овчаров се свързва с уникалните археологически открития. „Аз обаче дълбоко в себе си винаги съм искал да пътешествам, а по-късно и да разказвам за тези преживявания чрез книгите си. Това нямаше как да се случи преди 89-а година, защото бяхме зад Желязната завеса. Дори да отидеш до Москва, както се казва, беше трудно. Но дори и в онези години, въпреки всичко, хората пътешестваха. Пътешестваха с книгите, чрез глобуса. Спомням си за моя покоен дядо Николай, който беше изключителен русофил. Неговата страст бяха пътешествията. Но всъщност така му се стече животът тогава, че най-далечното място, до което беше отишъл, беше Виена, където бе стигнал със своята част по време на Втората световна война. Заедно с него като дете пътешествахме по едно малко глобусче, което се въртеше. Върху него имаше само имената на столиците на държавите, и то не на всичките. Но въпреки всичко, това пътуване върху глобуса ме пробуди към една особена тръпка. Вече мога да пътешествам – и заради себе си, и заради дядо си. Книгите, които четяхме с дядо ми, например „Серенгети не трябва да загине“, за прочутия парк в Танзания, по-късно ме подбудиха и към писане на книги“, разказва самият проф. Овчаров.
Днес, няколко десетилетия по-късно, малкият внук на дядо Николай вече е пътешественик, написал седем пътеписа от най-различни точки на света. „Между другото новата българска литература като цяло страда от липсата на пътеписи. Всъщност, като се замислим за пътепис, се сещаме за Алеко Константинов „До Чикаго и назад“ или по-новите книги на Марко Семов, но те са единични и в повечето от тях преобладава публицистиката. Те не са класически пътеписи, а по-скоро размишления на автора върху дадена страна. Не мога да кажа, че съм запълнил тази празнина, но работя по въпроса (смее се). И така полека-лека започнаха да се появяват моите книги“, коментира професорът.
Последното произведение, което се появи на книжния пазар – „От Камчатка започва Русия“, е увлекателен разказ за пътешествието на проф. Овчаров и историята на Далечния изток.
„За мен винаги е било неприемливо деленето на русофили и русофоби. Крайно време е да приемем Русия такава, каквато е – с нейните плюсове и минуси. Аз съм критичен русофил и в новата си книга показвам доста от негативните неща, които се случиха през последната година“, коментира професорът. Всъщност Русия е толкова огромна и необятна, че често различните й части са като тотално отделни светове. Най-непонятен обаче остава Далечният изток. Конкретният повод, поради който професорът отива там на посещение, е серия от лекции, които били организирани в университета във Владивосток. „С моите приятели и съмишленици искахме да отидем и до Северна Корея, където е Музеят на сталинизма. Наистина нещо уникално, но и малко опасно. Пътуването обаче пропадна, защото затвориха границата. И тогава решихме „да прескочим“ до Камчатка – това са 2500 километра. Така или иначе успяхме и видяхме Камчатка, където е надписът „Отсюда начинается Россия“. И това наистина е така. Далечният изток е 6 млн. квадратни километра с 6 милиона население, като по-голямата част от него е във Владивосток. Там можеш да минеш десетки, стотици километри, без да видиш и един човек“, разказва професорът.
Специално внимание в новата си книга авторът отделя на животните. „Бях в един сафари парк, където видях най-рядкото животно в света – прочутия амурски тигър. Това беше едно от нещата, които исках да видя. Това е невероятно красиво, но и също толкова страшно животно“, коментира още археологът.
Далечният изток – люлката на първите американци
Малко известен факт е, че именно Далечният изток е люлката на първите американци. В днешно време тази територия е населена от много народи, различни етноси. Обединява ги руското знаме и православието, но те са запазили на битово ниво много от своите религии. Шаманизмът, например, още съществува в определена степен по тези земи.
Каква обаче е историята на някогашните американци? „Те произхождат от Далечния изток. Американският континент допреди 12 000 години не е бил населен с хора. Това е единственият континент, който в далечното минало не бил населен с хора, а само с животни. Преди 12 000 години, през ледниковия период, по-голямата част от водата била във вид на лед на сушата. Тогава нивото на океаните пада главоломно – 30-40 метра по-надолу, и тогава се свързват определени части – Азия с Америка. През последните 3-4 години се доказа на базата на ДНК анализи, че хората от Америка имат кръвната група на народите от Източен Сибир и Далечния изток. Т.е. именно по това парче суша първите хора, гонейки своите мамути и други животни, са преминали в Америка. На Камчатка се намериха и поселенията на древните ителмени, които показват най-пряката връзка с индианците от другата страна на пролива“, разказва проф. Овчаров.
Титаничната война между Русия и Китай по-интересна от завладяването на Дивия запад
Основният акцент в книгата „От Камчатка започва Русия“ е епопеята по завоюването на Далечния изток. „Това е изключително интересна война. Знаете колко уестърни са направени за овладяването на Дивия запад, а руската война е много по-интересна и завладяваща. Това са 200 години на настъпления, като се преминава Урал, превзема се Сибир, сблъсъците с китайската империя Цин, и в крайна сметка до 19-и век, когато Далечният изток е вече овладян и е създаден Владивосток. Това е картината, която описвам, но това завоевание не остава без последствия. Веднага се изправят руснаците срещу мощни врагове – преди всичко Китай, след това Япония, Англия, Франция, които също са имали идеи за завоюването на тези земи“, разказва професорът. Така се стига до една от най-неприятните войни в руската история, на която авторът отделя специално място – това е руско-японската война от 1904-1905 г. „Тази война има изключителен отзвук в целия свят. Практически със загубата на войната, с разгрома на руския флот, се стига до първата революция в Русия – тя е предвестник на голямата Октомврийска революция. Тоест събитията от онова време предопределят съдбата на Русия до днес“, обяснява още авторът.
Следващата книга – разказ за най-красивите храмове в света
Проф. Овчаров вече е обмислил следващата дестинация, до която ще отпътува най-вероятно през февруари. „Предстои ми голямо пътуване до Индокитай, планирам го отдавна“, споделя историкът. Местата, до които иска да се докосне лично, са Камбоджа, Лаос, Тайланд и старата Бирма. „Искам да видя най-красивите храмове на човечеството, тези в джунглите на Ангкор“, казва професорът.