Чувствам се щастлив, че мога да споделя с вас успехите, възхода и тежките дни, изживени в един период от моя живот, да се видя с хора, които са вплели своето ежедневие с ежедневието на моето минало и настояще, които са повлияли повече или по-малко в моето развитие и да направя поклон и израз на признателността си към вас.
50-те години на хирургическа дейност са голямата част от моя живот и от живота на моето голямо семейство, приятели, колеги, които са подкрепяли жизнения ми и професионален път.
Какво е хирургията за мен?
Това е любов, знание, умения, творчество, съчетани с риск, тревожност и удовлетвореност… и всичко това с много, много труд.
НАЧАЛОТО БЕШЕ ПРЕЗ 1966 г.
Искрата се разгоря още в трети студентски курс, в кръжока по хирургия.
Първите професионални години на хирург бяха в Окръжна болница, Толбухин ( Добрич), в колектив, ръководен от д-р Казанджиев, един благороден и високо интелигентен човек. Попаднах в една благоприятна среда, предразполагаща за бързо развитие. Там се запознах и д-р Калчев, бъдещия проф. Калчев. В тази среда ентусиазмът, силата на мечтите и реалността станаха факт в действие.
СЛЕДВАХА ГОДИНИТЕ НА ПЪРВА ХИРУРГИЯ Варна – среда на интелигентни и мастити за времето си хирурзи, познаващи и извършващи всички съвременни операции в хирургията. С уважение и почит си спомням имената на д-р Попов, д-р Тошев и д-р Кокенски, както и на проф. Алтънков, проф. Георгиев, проф. Тодоров, доц. Пашев, доц. Трошев, а по-късно и проф. Стойчев. С голямо уважение и към д-р Власаков и д-р Мандов – водещи клиниката по анестезиология и реанимация.
ПОСТЕПЕННО УСВОЯВАНЕ НА ХИРУРГИЯТА, изпит за специалност и преминаване в академичните среди на катедрата по пропедевтика на хирургически болести.
Пак тук, в Първа хирургия, имах щастието да се запозная и с именитите български онкохирурзи, посещаващи често клиниката – проф. Борислав Кръстев и проф. Станко Киров, които направиха и оставиха школа в българската онкохирургия. Специализацията ми в Националния онкологичен център София, където те работеха, остави трайна следа в моята хирургическа кариера и определи до голяма степен бъдещите ми хирургически интереси. Те бяха не само професионални, но и мои житейски учители. По-късно и двамата бяха рецензенти на дисертациите и хабилитациите в научно-преподавателското ми поприще.
ПОКЛОН ПРЕД ВСИЧКИ МОИ УЧИТЕЛИ!
„Животът не е в дните, които са преминали, а тези, които са запомнени.“
П. Павленко
МОЯТА СПЕЦИАЛНОСТ Е КОРЕМНАТА ХИРУРГИЯ – в клиниката, в която работех, се извършваха всички видове коремни операции, на болни, приети в планов и спешен порядък. Съчетанието на планова, спешна и онкологична хирургия даваше стабилна подготовка както на лекарите, така и на студентите, които на едно място можеха да видят цялата коремна патология.
След време в периода на растежа задълбочиха се познанията ми в колопроктологията, където се усвоиха и внедриха реконструктивните операции на тазовото дъно и реконструктивните операции на аналния свинктер. Реализираха се 3 изобретения и 5 реализации. Въведоха се над 60 нови оперативни интервенции, от които 17 за първи път в страната. Постави се началото през 1994 г. на лапароскопската хирургия. Това бяха периоди на трудни моменти, които трябва да забравя, но да се поуча от тях.
Моето верую е: „Човек трябва да изстрада щастието си, а щастието е пътят, извървян до него“.
В професионалния си път вървях с моите сътрудници, които станаха мои приятели. Първият от тях беше д-р Евгени Кирязов, след него д-р Мария Иванова и д-р Божков.
Пътувахме и участвахме заедно на национални и международни конгреси и конференции.
Всички те израснаха, станаха хирурзи от висока класа и добри ръководители: д-р Кирязов, проф. Иванов, проф. Игнатов, проф. Кобаков, доц. Щерев, д-р Щилянов.
Вървяхме успоредно и добър синхрон с доц. Корновски, доц. Кузманов, доц. Глинков, доц. Княжев, проф. Маджов, д-р Власаков и д-р Мандов и други.
НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО КОЛОПРОКТОЛОГИЯ
Тя обедини голяма част от хирургическата общност на страната и в по-късните години се превеждаше по егидата на Медицински университет – Варна, Съюза на учените в България, Българското хирургическо дружество. След второто й провеждане се превърна в конференция с международно участие с представители от Русия, Гърция, Турция, Македония, Сърбия, Италия, Франция, Америка, Австрия, Холандия, Швеция и Египет. В някои от срещите присъстваха и президентите на Световната организация по колопротология – проф. Кубчандани, проф. Екелунд и проф. Кронбергер. В етапа на академичната ми дейност като ректор на МУ – Варна, успях да създам базата за развитие на хирургическите клиники – I и II хирургии, реанимация и операционен блок. Така до голяма степен се промени обликът на болница „Св. Марина“ като многопрофилно лечебно заведение.
В моя живот има още един важен момент, който е чест и гордост за празнуване. През 1996 година се поставиха основите, пак със същия ентусиазиран екип на първата частна хирургическа болница във Варна, която на 7 април чества 20 годишното си съществуване. Освен споменатите вече ентусиасти се прибавиха и много колеги – д-р Щилянов, д-р Нанев. д-р Киров, д-р Георгиев, доц. Абрашев, д-р Костов (изпълняващ временно началник на болницата), д-р Абди и още много други, на които дължа своята благодарност и признателност. Особена заслуга за основаването и развитие на клиниката, както и в моя хирургически път, имаха мед. сестри Блъскова, Погончева, Димитрова, Кокенска, както и много други работещи с усърдие и висок професионализъм.
„Между добрите хора всичко се нарежда добре.“
Цицерон
Така преминаха годините, ден след ден – 50 години. Зад всички тях аз работих в едно всеотдайно семейство, което поемаше тегобите на моята професия. Моята съпруга беше и е човек търпелив, основна фигура като майка и домакиня, осигуряваща комфорта на моите ангажименти в професията, за което искрено й благодаря.
Децата ни и техните деца живяха и продължават да живеят в синхрон с нас и отдават завидно внимание към мен и съпругата ми. На тях дължа голямата бащинска благодарност и надеждата за щастливи бъднини.
Благодаря на всички, които се чувстват като част от началото както в моята хирургическа дейност, така и в съграждането и дейността на нашата болница. Всички те достойно защитават девиза й: „ ЗА ЗДРАВЕ, БЛАГОРОДСТВО И ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ“.
Благодаря и на моите приятели, с които бяхме едно семейство, защото споделяхме весели и тъжни дни. За всички, които вървяха по трудния път с нас, благодарим за удоволствието при пътуването.