Пропадна ли Всеправославният събор на Крит?

14 архиереи, главите на православните църкви, трябваше да се съберат в Крит от 16 до 26 юни. За последен път това се се случвало преди 1136 години. Съборът трябваше да се състои в Истанбул, като домакин бъде Вселенският патриарх Вартоломей I, но заради усложнените отношения между Русия и Турция мястото бе променено през януари тази година. Всеки Всеправославен събор обявява за Вселенски предишния такъв. Затова в Крит проведеният през 880 година събор в Константинопол трябва да бъде обявен за такъв.

Да, ама не. От началото на юни в публичното пространство темата за Всеправославния събор, някак срамежливо, между новините за грабежи, обири и убийства, успя да се намери място. Започна се с решението на Светия синод БПЦ няма да участва във Великия събор на православната църква от 16 до 26 юни на остров Крит, ако неговото провеждане не бъде отложено. Сред причините за решението си Светият синод изтъкна липсата в дневния ред на особено важни за православие теми, които да имат актуално значение и да изискват своевременно всеправославно съборно решаване на възникналите и официално заявени от поместни православни църкви несъгласия по някои от вече одобрените текстове за Събора, невъзможността, според вече приетия регламент за провеждането на Великия и Свят събор на Православната църква, да бъдат редактирани текстове в хода на работата на Събора, предложеното разположение на предстоятелите на поместните православни църкви в залата, предвидена за провеждане на заседанията на Събора, което разположение нарушава принципа на равнопоставеност, както и неподходящото месторазположение на наблюдателите и гостите на Събора.

Синодът се мотивира и с извършването на големи и необосновани финансови разходи в случай на участие на БПЦ в Събора.

За участие във Всеправославния събор в Крит трябваше да пристигнат архиереи от всяка отделна православна църква – Руска, Константинополска (Турция), Александрийска (Египет), Антиохийска (Сирия), Йерусалимска, Грузинска, Сръбска, Румънска, Българска, Кипърска, Еладска (Гърция), Полска православна църква, а също Църквата на Чешките земи и Словакия, както и Американската православна църква.

След българската църква неучастие в Събора обявиха още Сръбската и Антиохийската патриаршии. Преди тях Руската църква предупреди, че неучастието на само един от членовете, прави провеждането на Събора безсмислен.

Православието опитва да свика подобен събор още от 60-те години на 19-и век. След 150 години съвещания и отлагания се стига до Крит. В подготвения дневен ред личат темите: мисията на прославието в съвременния свят, православната диаспора, автономията, тайнството на брака, постът и отношенията с другите християни, както и връзките на православните църкви и останалата част на света.

През 1054 година спорът за Светия дух разделя двете християнски църкви, като преди това Рим и Константинопол влизат в дебат кой трябва да бъде духовният отец на новопокръстения български народ. Според католиците Светият дух произлиза от Отца и Сина, а според православните само от Отца. Спорът трае вече 1000 години. Поддръжниците за провеждане на Всеправославния събор виждаха в него възможност за сближаване на позициите.

Какво ще случи в Крит, ще има ли решения предстои да видим. Гръцки медии писаха, че в средата на миналата седмица представители на няколко патриаршии вече били пристигнали в Крит. Дали неучастието на останалите ще попречи или не предстои да видим.

Православните патриарси

  1. 1. АНТИОХИЯ. Най-старата православна патриаршия в света се смята за директен приемник на църквата, създадена в града от светите Петър и Павел (според Евангелието от Лука тъкмо тук се е родил терминът „християнин”). През XIV век седалището й е изместено от Антиохия, в Дамаск. Днес паството обхваща близо милион и половина вярващи в Сирия и Ливан. Патриархът Йоан X е родом от Латакия, Сирия.

  2. АЛЕКСАНДРИЯ. Традиционно се смята, че е основана от Св. Марк, евангелист и апостол. След схизма на църковния събор през 451 година обаче по-голямата част от християните в Египет преминават към т. нар. Коптска църква. Днес паството на александрийския патриарх Теодор е около 300 000 души в Египет, срещу 12 млн. за коптската църква.

  3. КОНСТАНТИНОПОЛ. Константинополският, или Вселенски патриарх, се смята за „пръв сред равни” – символичен духовен лидер на всички православни. През 330-а получава независимост от митрополита на Хераклея, а през 381-ва официално е признат за четвъртата патриаршия след Антиохия, Александрия и Рим. Днешният патриарх Вартоломей І е по рождение грък от остров Имброс (сега Гьокчеада, Турция).

  4. ЙЕРУСАЛИМ. Смята се, че християнската църква е основана тук на Петдесетница през 33 година, когато Светият дух се явил на апостолите. Официално епископът на Йерусалим получава патриаршески сан на Халкедонския църковен събор през 451. Днешният патриарх Теофил ІІІ е грък, родом от Месения. Паството му е около 500 000 вярващи.

  5. БЪЛГАРИЯ. Най-старата православна църква в славянския, на която цар Борис издейства автономия от Константинопол още през 870 година, а през 927 първосвещениникът й получава патриаршешско достойнство. Днес български патриарх е Неофит І, а паството му е от близо 8 милиона души в България и в българската диаспора по цял свят.

  6. ГРУЗИЯ. Християнството се разпространява тук в началото на ІV век от Св. Нино – дъщерята на римски генерал, тачена днес от грузинската църква като равна на апостолите. Първоначално грузинският архиепископ е подчинен на Антиохийския патриарх, но през 486 получава частична автономия, а от 1010 година е издигнат до патриаршеския сан. От 1977 постът е зает от Илия ІІ, паството му се изчислява на 3,5 млн. души.

  7. СЪРБИЯ. Сръбската църква, втора в славянския свят след българската, получава автокефален статут при Св. Сава през 1219, а от 1346 първосвещеникът й е с патриаршески сан. Днешният патриарх Ириней е бивш професор в Призренската семинария. Паството му е около 8 млн. души по цял свят.

  8. РУСИЯ. Руската църква е една от най-младите, но и най-голямата в православния свят – с близо 150 милиона души паство. Основана е през 1325, когато митрополит Пьотр премества седалището си от Владимир в Москва, а през 1589 Борис Годунов издейства за московския митрополит Йов патриаршеско достойнство . От 2009 г. постът е зает от патриарх Кирил, по рождение Владимир Гундев.

  9. РУМЪНИЯ. Румънската православна църка, която днес има 17 милиона вярващи, е създадена през 1872 от обединението на митрополитите на Влашко и Молдова. От 1925 година първосвещенникът й е признат за патриарх. Днешният патриарх Даниел е изтъкнат теолог, с докторат от Страсбургския университет.

  1. Освен деветимата патриарси в православния свят има още шест автокефални църкви, водени от архиепископи – Кипърската, Гръцката, Полската, Албанската, Чешката и Словашката и Праволславната църква в Америка.

Използвани материали от BG ON AIR