Варненците мериха сили с олимпийски шампиони във веригата на Swatch
Преди 12 години двама варненци направиха фурор в плажния волейбол. Милен Стоянов и Борис Янков играха на пет континента, като мериха сили с най-добрите в този спорт в световен мащаб в най-силната верига на планетата – Swatch.
Всичко започва година по-рано, когато двамата юноши на Черно море-БАСК са абсолютни хегемони на родния плаж. От 11 турнира те печелят 7 и стават републикански шампиони. За тяхна радост качествата им са оценени от мощен спонсор, който обезпечава участието им в силната международна верига през следващата година.
През февруари 2004 г. те отиват на подготвителен лагер в Кипър с личния си треньор – бившия национал в зала Ивайло Гаврилов. През месец март е дадено началото на участието на Борко и Милен в силната верига на Swatch. Първият им турнир е в Салвадор, Бразилия, където в квалификациите двамата постигат първата си победа на международната сцена, надигравайки с тайбрек други дебютанти от Парагвай. За съжаление обаче малко не им достига за влизане в основната схема в страната на кафето и самбата.
Следват турнири на различни континенти. Първо пътуват до Южна Африка, после до Китай, а след това се връщат близо до дома за надпреварата в Сърбия. При петото им участие идва и мечтаният пробив в Основната схема. Това става в Португалия, където Янков и Стоянов побеждават две канадски двойки в квалификациите и стигат до най-добрите двойки. „Тогава в основната схема имахме удоволствието да срещнем германеца Йонас Рекерман, който в момента е действащ олимпийски шампион. Загубихме от него и партньора му, след което отстъпихме и на много силна бразилска двойка и отпаднахме“, спомня си Борис.
След пробива в Португалия идва ново влизане в Основната схема – на турнира в Пуерто Рико. Там варненските плажни волейболисти се изправят пред ново огромно предизвикателство – срещат двойката, в която е олимпийският шампион от Сидни 2000 Блантън от САЩ. Губят, след което са надиграни и от швейцарска двойка и отпадат. Опитът обаче е безценен.
След като стъпват на пети континент, Борко и Милен се завръщат в Европа, където участват в серия от турнири в Швейцария, Германия, Норвегия и Франция. След надпреварата в Марсилия следва тази в Майорка, Испания, където според двамата идва най-щастливият им момент и третото влизане в Основната схема на Swatch Beach Volleyball Major Series. „Там имахме удоволствието да играем срещу най-силната двойка в последните три години, които след това станаха олимпийски шампиони в Атина – бразилците Рикардо и Емануел. Направихме много силен мач срещу тях и загубихме минимално – с 21:23 и 19:21. Никога няма да забравим тази среща, тя бе една от най-хубавите ни. Искахме да срещнем точно тях и успяхме“, споделя Янков.
До края на годината той и Стоянов участват и на турнир в Полша, а през целия сезон изпускат само издания на веригата в Австрия и Бразилия.
Двамата варненци започват от нулата на международната сцена, а в края на 2004 г. завършват на изключително престижното за родните стандарти 47-о място в света.
„Това, което ни се случи преди 12 години, бе нещо ново за нас и много хубаво и приятно. Обиколихме пет континента. Участвахме в 14 или 15 турнира. Играхме срещу олимпийски шампиони, които не ни утрепаха от бой. Определено беше много хубаво изживяване“, спомня си с усмивка Милен Стоянов.
„Изпитахме уникалното чувство за всеки един спортист – да се докоснеш до най-добрите. Няма аналог. Участието ни в тази верига ни донесе удоволствие, много опит, огромна сработка помежду ни. Завързахме и много приятелства с играчи от плажа от цял свят. Това място е като една общност, която пътува от континент на континент заедно и се превръща в едно голямо семейство“, разкрива Борко Янков.
През следващата година плажните гладиатори от морската ни столица стават балкански шампиони в Констанца, а през 2007 г. дублират титлата си и във Варна. Година по-късно стават втори на Балканите в Сърбия, а малко след това печелят турнир в западната ни съседка. През 2009 г. са пети на турнира Чалънджър в Нови Сад и четвърти от същата надпревара във Варна. На родната сцена до 2011 г. са няколко пъти вицерепубликански шампиони.
Волейболът събира двамата още от детските им години, когато са съотборници в Черно море-БАСК, а и до ден-днешен те са най-добри приятели в живота.
Станали свидетели на отвличане в Бразилия
Покрай участието им в силната международна верига Борко и Милен имат и куп интересни случки – както приятни, така и неприятни.
Когато били в Бразилия и пътували с малко автобусче към плажа, на който щели да играят, станали свидетели на истинско отвличане. „Спряхме на един светофар, до който имаше бензиностанция, на която човек кротко си зареждаше колата. Изведнъж зад него спря друг автомобил, от който излязоха хора с маски. Изкараха жена му, набутаха я в багажника и отпрашиха, оставяйки човека шокиран. Ние направо не можехме да повярваме. За радост, на следващия светофар видяхме, че полицията е спряла тази кола и маскираните хора бяха с белезници“, разказва Милен Стоянов.
Друга интересна случка пък имали в Южна Африка. Кацнали на летището заедно с двойка швейцарци, приятели на треньора им Ивайло Гаврилов и също участници в турнирите на Swatch, с които тренирали. На летището им казали да се наредят за ваксина. За африканците таксата била 20 евро, а за европейците – 60. От нашата група възроптали, че това е дискриминация, но в крайна сметка домакините ги убедили, че или ще платят, или не могат да играят там. Първи седнал един от швейцарците, който бил много мощен и висок 210 сантиметра. Заголил бицепса, но африканският лекар му казал да си събуе чорапа. „Първо помислихме, че не сме чули правилно, но докторът отново му каза да свали чорапа. Ваксината се биела под нокътя на големия пръст на крака. Колегите ни веднага скочиха и казаха, че няма да играят в ЮАР, щом е така. Тогава лекарят се усмихна и каза, че се пошегувал, за да ни го върне, задето сме възроптали за таксата от 60 евро. Би ни по една ваксина в ръката и всичко приключи“, спомня си с усмивка Милен.