Преди 10 години: Приказката „Енерджи“ взриви женския волейбол в България

Преди около 11 години във Варна се роди един феномен – женският волейболен клуб Енерджи. Тим, създаден от ентусиасти, приятели, волейболистки с голямо сърце и много качества. И най-вече воден от един треньор, който бе също така президент, масажист, лекар, администратор и какво ли още не. Да, това е отборът на Евгени Петков, който бе събран от плажа, а няколко месеца след това взриви волейболна България, печелейки титлата на България, и то след изоставане от 0:2 победи във финалната серия.

30_7
Всичко започва през лятото на 2005 г., когато бившият играч на Черно море-БАСК и настоящ състезател по плавен волейбол прави серия от турнири по бийч волей както за мъже, така и за жени. Момичетата, които са по цял ден на пясъка, чакат новия сезон в дамското първенство, но повечето от тях остават без отбори. Някои са определени за безперспективни, на други в последния момент е пропаднал вариант за преминаване в роден клуб или такъв от чужбина. Така един ден Деница Генова, Виктория Викторова и Анна Драгиева дават идея на Евгени Петков да направи отбор, който да се включи в шампионата. Така или иначе към онзи момент във Варна няма женски тим вече 10 години. 27-годишният тогава бивш волейболист се захваща присърце с инициативата. Два дни по-късно получава списък с имена на състезателки, регистрира клуба и всичко започва. Най-голямото удоволствие на треньора е, че ядрото на отбора е съставено само от варненски момичета.

30_4
Петков става човекът клуб, като освен със спортно-техническата дейност, сам осигурява средствата, които са необходими за функционирането на Енерджи. Верен помощник през целия сезон е неговият добър приятел Борислав Йорданов.
Икономическият университет подава ръка на момичетата, като им предоставя залата си за тренировки и домакински мачове.

30_2
Основата е сложена, остава да се види дали „безперспективните“ момичета ще направят нещо в първенството. Като статут отборът може да се води повече като аматьорски, тъй като състезателките не получават заплати и работят на други места. Тренировките ги водят вечер след 20 ч., когато са свършили останалите си ежедневни ангажименти. Децата на Константина Петкова и Александра Зафирова спят в залата, докато траят късните занимания.
Първенството започва лошо за Енерджи. Тимът стартира с две загуби и всички предричат посредствена роля на варненки. Шампионатът е от осем отбора, които се срещат по два пъти помежду си. След слабия старт дамите на Енерджи започват да намират своето лице и жънат победа след победа. Така до края на редовния сезон регистрират само още едно поражение и завършват на второ място преди плейофите.

30_6
Сезонът обаче въобще не върви по мед и масло. След първото завъртане парите на Евгени свършват. „Бяхме пред отказване. На една от последните тренировки от полусезона казах на момичетата, че няма пари и най-вероятно ще се наложи да разпуснем отбора. Всички се натъжиха, бяха увесили глави. Тогава няма да забравя как разпределителката и капитан на отбора Ани Драгиева стана и каза: „Започвайте да загрявате“. Всички скочиха и направиха едно от най-силните си занимания. Чувството да видиш страхотния дух на тези момичета беше невероятно. За огромна радост двама мои приятели – Радослав Чобанов и Веселин Димитров, се притекоха на помощ в този момент и осигуриха средства да довършим първенството. Тези страхотни момичета го заслужаваха. През първия полусезон аз поемах пътните разходи и спането, а волейболистките сами си плащаха храната. Целия сезон го изкарахме с под 20 000 лева. За сравнение, бюджетите на останалите тимове бяха минимум 60-80 хиляди“, разказа за „Народно дело Седмицата“ Петков.

30_1
На полуфиналния плейоф Енерджи отстранява Академик (София) с 2-0 победи, а четвъртият от редовния сезон Славия бие лидера ЦСКА. За съжаление, в тези мачове варненки губят може би най-важния си играч, тъй като Деница Генова къса връзки на глезена. „Трябва да отбележа, че тогава голям жест направи президентът на Академик, който, въпреки важността на мача, закара Дени с колата си до болницата. Това е спортсменско поведение, което може да се види само във волейбола“, споделя Евгени Петков.
Във финалния сблъсък „белите“ получават несправедливо домакинско предимство и те се възползват от него, побеждавайки убедително в първия мач с 3:0. Евгени обаче е категоричен, че загубата не се дължи толкова на волейболни качества, а на това, че варненки не са спазили важна своя традиция. „Вечерта преди всеки мач имахме една традиция – събирахме се в една стая, отваряхме бутилка алкохол и я изпивахме, докато правим разбор на предстоящия двубой. На всеки се падаше по 50 грама – да свалим напрежението. Този път обаче момичетата решиха, че това е финал и не трябва да пият алкохол, а да легнат навреме. На другия ден всички признаха, че не са спали. Тогава решихме, че няма да прескачаме повече нашата си традиция. Втория мач отново загубихме, но този път с 2:3. Определено мога да кажа, че виновен бе съдията. Само в тайбрека той свири осем двойни удара на Ани Драгиева. Биха ни на 13 точки“, спомня си треньорът на Енерджи.
Във финалната серия се играе до три победи от пет мача и следващите два са във Варна. В тях, благодарение и на страхотната си публика, домакините бият два пъти с по 3:1, въпреки че и в двете срещи първият гейм е за Славия. Любопитното е, че от волейболната федерация бяха се настроили да наградят „белите“ във Варна, но се наложи да си занесат купата обратно в столицата.
Така носителят на титлата трябва да се реши в пети мач в София. „Белите“ са привикали на помощ футболната си агитка, а Енерджи е подкрепян от десетки свои приятели, които живеят в София, както и от немалко хора, дошли от Варна. Отново първият гейм е за Славия, но гостенките намират сили за обрат. Взимат следващите два и повеждат сериозно в четвъртия. Предчувствайки сигурната загуба, „белите“ футболни фенове палят димки в залата и всичко става в пушек. Важна подробност е, че при прекратяване на мача той започва на другия ден, но не от резултата, при който е спрял, а от 0:0. Тоест Славия ще има нов шанс да опита да бие. Заради димките играта е спряна за около 40 минути. Все пак уредникът на залата отваря прозорците и въздухът се поизчиства. Мачът се доиграва, съдиите изненадващо свирят 50/50, и приказката намира своя положителен край – Енерджи е шампион на България само 7 месеца след създаването си. Без професионална подготовка, без заплати. Само с невероятни качества, огромно сърце и несломим дух на победителки. Тук трябва да споменем, че Ани Драгиева се контузва по време на петия финален двубой, а Евгени Петков няма втора разпределителка. Тя стиска зъби и доиграва финала с подут пръст. Титлата е и заради Деница Генова, която гледа съотборничките си по телевизията с гипсиран крак. Подвизи, заслужаващи само дълбок поклон.
„Имах уникални момичета с изключително силни характери. Спечелихме шампионата със защита. Там бяхме най-силни. Играехме търпеливо, много силно в защита, и чакахме момента да нанесем своя удар. Буквално отказвахме съперниковото нападение“, споделя 10 години по-късно Евгени Петков.
След края на сезона волейболистките получават напълно заслужени премии от своите спонсори. Тук трябва да се отбележи, че тези пари покриват изразходените от самите волейболистки лични средства през сезона.
Вместо да се възкачи на еуфорията, отборът в крайна сметка не продължава силните си игри. Типично по български, няколко интриги лишават тима от зала, от подкрепата на общината, както и от самия волейболен елит във Варна. Следва посредствен сезон, а след края му ръка на Евгени Петков подава кметът на Каварна Цонко Цонев.
Енерджи-Калиакра заиграва в столицата на рока, където получава страхотна подкрепа както от Кметъла, така и от местните хора. Единственият проблем там са постоянните пътувания извън Варна. В крайна сметка след общо три години на сцената Енерджи изчезва от волейболната карта на България.
Сега, десет години след титлата, Евгени Петков ще събере отбора, за да спазят всички заедно отново онази тяхна традиция, която ги вдигаше преди всеки мач и ги направи шампионки на България.
Варненци могат да бъдат горди, че това беше първият отбор извън столицата, вдигнал Шампионската титла.

Евгени Петков за всяко от момичетата

Пред „Народно дело Седмицата” Евгени Петков представи с по 1-2 изречения всяко едно от своите момичета, които донесоха толкова много радост на варненци. Ето и оценката му:

1. Анна Драгиева – моторът на отбора. Дразнител за съперници и мотиватор за нашия тим.
4. Вилияна Демирева – центърът с най-технична атака и със защита и посрещане, на която могат да завидят и най-добрите либера.
5. Елеонора Макавеева – най-ефективният сервис в първенството.
6. Александра Зафирова – с най-техничното нападение и здрави нерви за важните точки.
7. Валя Ненова – либерото, което не пускаше топка да падне.
8. Деница Генова – грация и атлетизъм в нейните атаки.
9. Ралица Колева – златната смяна. Готова да влезе като четворка, диагонал, разпределител.
10. Ивелина Гюрова – за съжаление, не можахме да я ползваме в мачове.
11. Константина Петкова – центърът, който трудно преодоляваха, когато е на първа линия.
13. Виктория Викторова – нападателката, местеща ръцете на блокада с бомбените си забиви.
14. Емилия Николова – най-духовитата ни състезателка, която замести достойно Деница на финала.
15. Ивелина Иванова  – втората разпределителка, която нямаше възможност да идва на всички мачове.
16. Ралица Методиева – третият център, който при нужда успяваше да замести титулярите.

(Бел.авт. – волейболистките са подредени по състезателните си имена.)