Предиабет – риск и здравни мерки

Предиабетът е преходът между нормалното метаболитно състояние и захарния диабет. В световен мащаб захарният диабет е заболяване със социална значимост и сериозни здравни последици. Около 10% от населението на света страда от диабет. Такива данни за предиабета не са налични.
Предиабетът включва две състояния:
1.  нарушена гликемия на гладно – кръвна захар сутрин между 6,1 – 7,0 mmol/L;
2.  нарушен глюкозен толеранс – когато на втория час след провеждане на ОГТТ (виж по-долу) кръвната захар е между 7,8-11,1 mmol/L.
Без лечение предиабетът се изявява в диабет тип 2 средно за около 10 години. Прогресията от предиабет към диабет тип 2 обаче не е задължителна. С промяна в начина на живот – здравословно хранене, поддържане на нормално тегло, повишена физическа активност – има възможност за нормализиране нивото на кръвната захар. За разлика от диабет тип 2, чиито класически симптоми са повишена жажда, често уриниране, умора, замъглено зрение, чести инфекции, загуба на тегло, при предиабета няма признаци или клинични симптоми.
Скрининг на кръвната захар се препоръчва при наличие на рискови фактори като наднормено тегло, с индекс на телесна маса над 25 (особено когато мастната тъкан е в корема и между мускулите), заседнал начин на живот, възраст над 45 г., роднини с диабет тип 2, гестационен диабет през бременността, поликистозни яйчници, високо кръвно налягане, нарушения в съня, HDL холестерол („добрия“ холестерол) под 0,9 ммол/L или триглицеридите – над 1.8 mmol/L.
Когато тези фактори – високо кръвно налягане, висока кръвна захар и отклонения в холестерола се срещат заедно, а също така са комбинирани със затлъстяването, то те са  свързани с резистентност към инсулин. Това се нарича метаболитен синдром.
Инсулинът е хормон, синтезиран от задстомашната жлеза (панкреас). При хранене панкреасът отделя инсулин в кръвта, което позволява на захарта да навлезе в клетките. По този начин кръвната захар се нормализира и това води до понижаване секрецията на инсулин от панкреаса. При предиабет обаче панкреасът не произвежда достатъчно инсулин, рецепторите на клетките са резистентни към неговото действие, или съчетание от двата механизма.
Международните организации препоръчват следните кръвни тестове за предиабет:
1.  Гликираният хемоглобин (А1с) тест – средната стойност на кръвната захар през последните 2-3 месеца. Ниво на А1с между 6 и 6,4% се счита за преддиабет, а ниво равно или по-високо от 6,5% в две отделни измервания говори за диабет.
2.  Кръвна захар на гладно (най-малко 8 часа след последното хранене) – стойност под 6,1 mmol/L е нормална, стойност 6,1-6,9 mmol/L сочи към предиабет, а ниво над 7,0 mmol/L към  захарен диабет.
3.  Орален глюкозотолерантен тест (ОГТТ) – оценява възможностите на организма да разгражда глюкозата под въздействие на инсулина. При провеждането му е важно пациентът да няма инфекциозни заболявания и да не е ограничавал въглехидратите /сладки храни, тестени изделия, зеленчуци/ в менюто си. Изследването се провежда на два етапа. Първо, кръвната захар се изследва сутрин на гладно. След което пациентът изпива разтворена в чаша вода глюкоза на прах и след 2 часа отново дава кръвна захар за изследване. През тези два часа той не трябва да се храни, да пуши, да пие кафе и е хубаво да е в покой. След приемането на глюкозата за нормално се счита ниво на кръвната захар под 7,8 mmol/L. Кръвна захар от 7,8 до 11,0 mmol/L говори за състояние на предиабет или още нарушен глюкозен толеранс (IGT). Ниво на кръвната захар над 11.1 mmol/L означава захарен диабет. Ако нивото на кръвната захар е нормално, се препоръча скринингов тест на всеки три години. При предиабет може да са необходими по-нататъшни изследвания.
Основните препоръки за лечение на предиабет са свързани с употребата на здравословни храни – с ниско съдържание на мазнини и калории, но богати на фибри; с физическата активност – 30 – 60 минути умерена физическа активност поне 5 дни в седмицата; с редукция на теглото – понижението на 5-10 процента от теглото води до снижаване на риска от диабет тип 2.
Предиабетът е предупреждение и възможност за промяна към по-добро здраве и качествен и пълноценен живот.