Веселин Златков
Какво точно се случи в Турция – истински опит да бъде свалена властта или постановка, която само я укрепи и заздрави? Този въпрос си задават твърде много хора, които следят какво се случва в южната ни съседка. Тези, които не следят събитията пък, както винаги имат готов отговор: „Всичко е театър!“
Това отсичат мнозина българи, на които не би им пукало дори превратът да се извършваше в София. Това са една специална порода хора, които вярват, че всичко е конспирация, че всичко е част от един голям световен заговор за поробването на човечеството, както 11 септември, войната срещу тероризма, Арабската пролет, бежанската вълна и какво ли още не.
Тези хора се смятат за просветени. За тях фактите нямат значение, защото те са схванали „голямата истина“, а именно – че на света има мрачни сили, които стоят зад всичко лошо, зад всяко сътресение в обществото, дори и зад голяма част от природните катаклизми. „Природа – дрън-дрън, това са климатични оръжия!“, заявяват те на чаша бира и са готови с часове да „просвещават“ неосведомената аудиторията.
За съжаление, подобни привърженици на конспирацията са твърде много, а погледнат отстрани, неуспешният преврат в Турция само потвърждава техните „универсални“ теории. Всъщност, това е нещо като защитна реакция към ужаса от едно подобно събитие – щом има обяснение, значи не е толкова страшно.
Всъщност е много страшно обаче. Ако събитията в южната ни съседка са само една голяма манипулация на управлението с цел да се смаже всяка опозиция, това е просто кошмарно. Но въпреки това някак приемливо, в сравнение с всичко останало, в което вярват споменатите по-горе обществени параноици. А това пък е най-лошото, защото да приемеш с безразличие една кървава драма само на километри от границата на собствената ти страна, не може да бъде простено.
Най-неприятното е, че всъщност в момента никой не търси причините нито за стотиците загинали и ранени, нито за хилядите арестувани при неуспешния опит за военен преврат в Турция. А и от истината за случилото се май никой няма полза. Последствията от това мълчание ще станат ясни скоро. Те ще се изразяват този път в истинска манипулация на фактите, в определяне на „добри“ и „лоши“ с оглед идеологии или съвсем конкретни меркантилни интереси и намерения. Някой ще се изненада ли? Едва ли, при това без значение дали си привърженик на конспиративни теории или на чистите факти. И това само по себе си представлява опасност. Защото колкото повече хора приемат големите лъжи и манипулациите, които вземат човешки жертви като нещо „в реда на нещата“, като нещо, което така или иначе съществува и човек не може да му се противопостави, толкова по-често този закърняващ глад за истината ще се използва срещу тях.