„Профил в слепено огледало” е вече на български език. Авторът Василий Димов е руски писател от български произход. Книгата е сборник от малки повести, през които преминава един обединяващ ги лайтмотив – дълбокото проникване в собствения „аз”, споделя преводачката Румяна Колева.
Едно детайлно разнищване на жестове, думи и мълчания. Героите се движат в малък периметър, но в противовес на това, размахът на мисълта достига космични мащаби. Понякога силно метафоризирани, изразите в текста събуждат асоциации на осезаемо човешко присъствие. Сякаш героят докосва читателя, повежда го за ръка или озвучава тишината със своите реплики. Може би в това е тайната на авторовия стил, наречен измислен реализъм – читателят се превръща в наблюдател и едновременно участник в събитието. Сякаш за него е имало предварително написан сценарий. И се завърта кинолентата на случващото се, което е тук и сега, в този миг.
В повестите отсъства историческо време, макар и някои образи да го визират индиректно. Отсъства топосът, отсъства идеологията, отсъства натрапването на полюсното определение на персонажите. В този смисъл общочовешкото е основата, върху която са изградени творбите. Болката, страхът, колебанието, смъртта са вечни човешки теми, за които няма епохи, години и дати. Докато свят светува, те ще бъдат спътници на човешкото битие.
Хепиендът не е присъщ на автора. Той е скептичен към спокойствието, хармонията, възвишените чувства. И въпреки това текстовете му носят своята вътрешна красота, а външно това се изразява в изяществото на изказа, в прецизното съчетание на простото и великото, в плетеницата от думи, нестандартно и причудливо съчетани с други думи. Да анализираш „кучешкия характер, който е присъщ на самите хора”, това е белег на висока интелектуалност, дълбок психологизъм и вродена проницателност.
Прозата на Василий Димов увлича всички с въпроси, загадки и неочаквани обрати. Много изрази звучат като сентенции: „Подтикващият към предателство някога сам ще се спъне в трупа на предателя”, или „Падайки на колене, помисли можеш ли да се изправиш”, или „Навсякъде съм чужд и затова свободен”.
Тези впечатляващи текстове отдавна са получили признание извън пределите на Русия. Вярвам, че ще бъдат оценени и от българския читател, допълва преводачката.