На 8 ноември Военноморският музей и Военноморските сили с тържествен военен ритуал отбелязаха 107 години от торпилирането на турския крайцер „Хамидие“ от българския торпедоносец „Дръзки“ – първата българска морска победа в новата ни история. Това съобщиха от Военноморския музей.
В словото си директорът на Военноморския музей д-р Мариана Кръстева припомни историческите събития от 1912 г. и призова в днешния ден да бъдем и реалисти, и родолюбци и като не забравяме обратите и провалите, да продължаваме да честваме неподправените герои, защото благодарение на тях ни има днес.
На церемонията присъстваха заместник-командирът на ВМС флотилен адмирал Георги Пенев, зам.-областният управител, директорът на Националния военноисторически музей, заместник-кметът на община Варна, директорът на ОД на МВР – Варна, представители на „Клуб миноносец „Дръзки“, военни, ветерани, и много граждани, които почетоха непреходния подвиг и паметта на българските военни моряци от Балканската война с венци и цветя.
Ритуалът завърши с преминаване на почетния караул в тържествен марш пред кораба-музей „Дръзки” и паметника на капитан І ранг Димитър Добрев, в който участваха и представители на Националния военен университет „Васил Левски” – Велико Търново.
По време на Балканската война, в ранните часове на 8 ноември 1912 г., в Черно море, на 32 мили от Варна, отряд от българските торпедоносци „Дръзки“, „Летящи“, „Смели“ и „Строги“ атакуват турския крайцер „Хамидие“. „Дръзки” торпилира противниковия кораб, който е изтеглен на буксир до Истанбул и до края на войната не участва в бойни действия. Помощник-командирът на „Дръзки” – мичман Кирил Минков, който изстрелва торпедото, споделя: „Чувствах, че съдбата на неприятелския кръстосвач е в моите ръце и че е достатъчно само едно дръпване, за да го изпратя на дъното на морето или най-малкото – да го повредя тежко. Дръпнах дръжката, след 3-4 секунди чух страшен взрив и видях грамаден воден стълб”. Сражението според командира на „Дръзки” 9 мичман I ранг Георги Купов, е: „След Руско-японската война атаката на българските торпедоносци беше единствената произведена точно по изискванията на правилата за торпедна тактика“.
След тази битка блокадата на Българското Черноморие е вдигната. С тази победа младият български флот заявява своето присъствие в Черно море, с което противникът трябва да се съобразява.