Как се рисува писмо? Или как се пише картина? Отговорите на тези два въпроса знае варненският художник Цанко Цанков, чиято предстояща изложба обединява около петнадесет живописни платна, под заглавието „Забравени писма“. С това събитие Галерия 8 открива началото на своята изложбена 2017 година, след три месечната зимна ваканция.
Цанко Цанков е възпитаник на Националната художествена академия София и през дългогодишната си кариера на художник е представил почти четиридесет самостоятелни изложби в различни български градове, а също така в Англия, Германия и Австрия. Има над двадесет и пет участия в международни арт форуми, като Салона на живописта в Бирмингам, Пражкото квадриенале на сценографията, Салоните на изкуствата в Лондон и Буенос Айрес, Биенале на графиката Варна, фестивала на визуалните изкуства „Август в изкуството“ Варна, Пролетния салон на изкуствата в Дъблин и други. Бил е сценограф в Българска национална телевизия София и преподавател в Художествената гимназия за сценични кадри, Пловдив.
Работи в областта на живописта, графиката, рисунката и акварела. Негови творби са притежание на Художествените галерии в Пловдив, Кюстендил, Стара Загора, галерия „Георг“, Зюлд Вестерланд, Германия, галерия „Уейтмор“, Лондон, галерия „Миро“, Прага, музея за изкуство „Схарджах“ в Обединените арабски емирства, а също и на частни колекции в България, Германия, Холандия, Италия, Испания, Белгия, Франция, Великобритания, Гърция, Индия, Сирия, Аржентина, Мексико, САЩ и Япония.
Предстоящата изложба на Цанков е маслена живопис върху платно, с характерни композиции, наподобяващи колажи. Ето какво пише доцент Дима Железова за това:
,,Забравени писма‘‘ – дали в кутията жълтеят или са оставени на времето вечно да живеят. Има ли в тях ,,Недоразказани истории‘‘ или спомени от ,,Преплетени сънища‘‘ , а може би потъват те в ,,Стената на забравата‘‘. Това са част от заглавията от новата изложба на Цанко Цанков в Галерия 8. Тук той ни изненадва с малкия формат и високия ключ, казано на фотографски език. Преобладаващите светли тонове, доминиращата светлина, прецизният рисунък, напомнящ на гравьор от немския Ренесанс, създават една особена атмосфера на интимност. Носещо красотата и очарованието на почерка, мастилото, шрифта, печата, пощенската марка, дали писмото не се превръща в архаика, в съвременната технократска и компютъризирана действителност. Дали това са само забравени писма или и чувства, ухания, спомени, сънища, истории… Ако искате да завършите за себе си някоя ,,Недоразказана история‘‘, заповядайте да се потопите в магията на тази изложба.“