Най-новото заглавие в репертоара на Варненската опера „Лучия ди Ламермур” от Доницети поставя на 15 март началото на XVIII Великденски музикален фестивал – Варна 2017. Постановката на режисьора Огнян Драганов и диригентката Вилиана Вълчева впечатли публиката още на предпремиерните представления през февруари. Изпълнението на 15 март се посвещава на 130-годишнината от рождението на Петър Райчев – първата национална оперна легенда, първия световноизвестен български тенор, основател на Варненската опера (9 март 1887- 30 август 1960). Ролята на Едгардо, една от най-трудните тенорови партии в оперната литература, е украсявала богатия репертоар на именития българин, познат като един от най-добрите белкантови изпълнители на своето време.
Роден във Варна на 9 март 1887 г., Петър Райчев завършва Варненската мъжка гимназия, където пее в хора на училището. Първите му сериозни занимания по оперно пеене са при изтъкнатия педагог Иван Вульпе. Учи и рисуване в първия випуск на Русувалното училище при Иван Мърквичка, неслучайно години по-късно ще стане известен и с богатата си колекция от картини. Възпитаник е на Московската консерватория, където се обучава при проф. Умберто Мазети в периода 1908-1911 г., а през 1912 г. усъвършенства вокалното си майсторство като стипендиант на Болшой театър в Неапол при Фернандо де Лука. Дебютът му в Санкт Петербург през 1913 г. поставя началото на една изключителна солистична кариера с международно признание. Като солист на Мариински театър и на театъра “Музикална драма” в Санкт Петербург, Петър Райчев изгражда репертоар от най-значимите тенорови партии в оперната съкровищица, който с годините непрекъснато обогатява. Пее на различни сцени в Русия, където остава до 1920 г.
През следващите 15 години (1920-1935) Петър Райчев покорява с вокалното си и артистично майсторство Централна Европа, живее в Милано и печели овациите на оперната публика в Италия, Виена, Берлин, Лайпциг, Дрезден и Париж. Успех му носят ангажиментите в Берлинската и Виенската държавна опера през 1924 г., както и турнето в Европа и Южна Америка през 1930 г. В продължение на 10 години гастролира на сцената на Метрополитън опера в Ню Йорк. В различни периоди от певческата си кариера работи с най-значимите имена в операта от първата половина на ХХ век: Фьодор Шаляпин, Рикардо Страчиари, Бруно Валтер, участва във всички големи музикални фестивали през 20-те и 30-те години на ХХ в.
Петър Райчев се изявява и като оперен режисьор, поставил редица заглавия в стилистиката на Станиславски. В Киев и Рига се играят неговите постановки на оперите ”Ловци на бисери” (Бизе), «Вертер» (Масне), “Приказка за цар Салтан” (Римски-Корсаков), “Дама пика” (Чайковски) и др. Работи като режисьор и в Загребския оперен театър през 1934 и 1935 г.
През 1936 г. се установява в България като солист на Софийската опера, на чиято сцена сред най-големите му успехи се открояват образите на Герман от “Дама Пика”, Ленски от “Евгений Онегин”, (Чайковски), Вертер от едноименната опера (Масне), Алфред от “Травиата” (Верди), Шуйски от “Борис Годунов” (Мусоргски) и др. Заедно с Христина Морфова, Стефан Македонски, Анна Тодорова, Михаил Попов, Илка Попова става радетел за родно оперно изкуство с български диригенти и певци.
Освен като изключително надарен оперен артист и режисьор, Петър Райчев вписва името си в оперната история на България и като изтъкнат музикален педагог, професор в Държавната музикална академия в София, в която преподава до смъртта си на 31 август 1960 г. В периода 1950-1958 г. режисира няколко постановки в Софийската опера, сред тях и “Севилският бръснар” (Росини) с дебюта на Николай Гяуров в ролята на Дон Базилио (1955).
През 1947 г. Петър Райчев идва в родния си град Варна с мисията на основател на Варненската опера и нейн пръв главен художествен ръководител и режисьор. Една година преди това, не по-малко талантливият син на Петър Райчев – диригентът Руслан Райчев, става първият ръководител на първия Държавен симфоничен оркестър във Варна.
Под режисурата на Петър Райчев и диригентството на Руслан Райчев, на 7 септември 1947 г. се вдига завесата за първата постановка на операта “Продадена невеста” от Б. Сметана – датата, от която започва летоброенето на Варненския оперен театър.
На варненска сцена Петър Райчев поставя: “Продадена невеста” от Б. Сметана, “Мадам Бътерфлай” от Дж. Пучини, “Селска чест” от П. Маскани, “Палячи” от Леонкавало, “Травиата” от Дж. Верди и “Севилският бръснар” от Дж. Росини.
По-късно Петър Райчев подпомага също основаването на Русенската опера (1949) и на Пловдивската опера (1953), и тези негови заслуги затвърждават първостепенното му място в българската музикална култура. Петър Райчев е удостоен с много награди и звания, сред които Заслужил артист, Народен артист, орден „Свети Александър”, два ордена „Герой на НРБ”, Димитровска награда и др.
“Живот и песен” – автобиография на Петър Райчев, преиздадена от неговия внук, режисьора Петър Райчев.
Той е наследил името и оперното призвание на дядо си и завършва режисура в Германия и се радва на успешна международна кариера. През 2015 г. той представи в София и Варна преработеното издание на автобиографичната книга „Живот и песен”, в която неговият дядо Петър Райчев проследява интересни събития, свързани с живота и творчеството му, оттам и с развитието на оперната история у нас и по света.
Проф. д-р Румяна Каракостова
Пее с Шаляпин, общува със Стефан Цвайг и Маяковски
Името на тенора Петър Райчев – символ на бляскава артистична кариера по световните оперни сцени в десетилетията между двете световни войни, полага началото не само на всепризнатия феномен на българските оперни гласове, но и на реалното приобщаване на България към страните с най-значим принос за изпълнителската култура в оперния театър на XX век. Приживе увенчан с ореола на първа национална оперна легенда, Петър Райчев действително е еталон за белкантово майсторство и за цялостно изградена артистична личност.
С репертоар от над 80 тенорови партии и стотици песни и благодарение на полиглотските си способности (говори и пее на 9 езика), Петър Райчев години наред гастролира на най-престижните сцени, където си партнира с прославените диригенти и оперни знаменитости на своето време – от Тосканини до Шаляпин. Гласовитият българин общува и с тогавашния европейски интелектуален елит – неслучайно в спомените му, написани увлекателно с остроумен и темпераментен език, е отделено специално внимание на вълнуващите срещи със Стефан Цвайг, Владимир Маяковски, Максим Горки, Константин Станиславски, Владимир Немирович-Данченко, Иля Репин.
Новото допълнено издание на автобиографичната книга „Живот и песен”, осъществено в памет на именития певец по идея на неговия внук, който носи и двете му имена, е повече от необходимо за днешните читатели, проявяващи интерес към творческото наследство на действителните посланици на българската култура по света.
Виолета Тончева, PR ТМПЦ – Варна