Веселин Златков
Денят е 23 май, навечерието на най-обичания български празник. В съботния ден във Варна ту вали, ту духа, а в късния следобед даже грейва слънце. Тъкмо навреме, защото минути преди градския часовник да удари шест пъти, на площада пред фасадата на Драматичния театър започват да се събират хора.
Едно малко отклонение – въпреки че на сградата в центъра на морския град пише „театър“, повечето варненци обичат да я наричат „операта“. Това между другото е сигурен белег, по който да разпознаете „стария“ варненец…
Пандемията и извънредните мерки съсипаха музикалната пролет в цял свят. Във Варна се очакваха два наистина световни концерта. Единият на знаменития китарист Доминик Милър, а другият – на легендата Найджъл Кенеди, като той беше и част от Европейския музикален фестивал, който винаги е предлагал изключително ценни музикални преживявания. Но уви… Вирусът обърка всичко и остави варненската публика в дълбоко разочарование.
Трябва да признаем, че и операта, и театрите на Варна – драматичния и кукления, направиха всичко възможно да предоставят на публиката всичко, на което са способни в обстоятелствата. Онлайн представленията се оказаха изненадващо удоволствие и утеха. Но все пак трудно може да се сравнят с „живото“ усещане.
На 9 май, денят на Европа, оперните изпълнители във Варна за първи път излязоха на балкона над централния вход на сградата. Вълнението от това събитие беше дълбоко взаимно – колкото за певците, толкова и за публиката. Защото няма как между балкона и площада да има споделена песен и тя да не звучи романтично, като в серенада.
Вярно, при серенадата музикантите са отдолу и изпращат горещите си чувства към обекта на обожание, който стои на терасата, най-често без да демонстрира особена привързаност. Но в този случай е различно. Цикълът „Арии от балкона“ на Варненската опера се превърна в напълно взаимно обяснение в любов между публиката и изпълнителите. При това чувството е премесено също и с известна тревога, защото не се знае кога ограниченията в тази връзка ще отпаднат напълно.
Но да се върнем на концерта ден преди 24 май. Програмата е изцяло българска и понеже сме във Варна, няма как да започне с друга песен, освен Химна на народните будители на Добри Христов. На балкона излизат солистите Мария Павлова (сопран), Даниела Димова (сопран), Бойка Василева (мецосопран), Арсений Арсов (тенор), Иво Йорданов (баритон), Евгений Станимиров (бас). На пианото, което публиката не вижда, но чува достатъчно добре, акомпанира Веселина Маринова.
„Искаме с нашите изпълнения да прегърнем вярната си публика за най-българския празник. Искаме да предадем духа на българщината от песните на нашите велики композитори. Вярваме, че ще докоснем хората с искреното си вълнение“, Даниела Димова, директорът на Театрално-музикален продуцентски център, която също участва в концерта.
Програмата продължава с още две песни на Добри Христов – „Хайдушка песен“ по стиховете на Яворов в изпълнение на Евгений Станимиров, и „Девойче“ по текста на Цанко Церковски в изпълнението на Мария Павлова и Арсений Арсов. А след това всички солисти заедно запяват „Къде си, вярна ти любов народна“ по текст и музика на възрожденеца Добри Чинтулов.
Оглеждам публиката, която вече е изпълнила площада, спазвайки необходимата дистанция. Естествено, всички сме варненци, защото туристите, който по това време на годината обикновено са част от пейзажа на града, този път ги няма. Някои снимат, други просто слушат тези любими български песни и тихо си припяват, трети просто подминават, хвърлят по един учуден поглед и си продължават, все така начумерени и фокусирани върху личните си грижи.
Най-важната част от публиката са децата, които не са никак малко. За тях това събитие няма как да се сравни като вълнение с шествието за 24 май, но все пак е някаква компенсация. А очите на родителите им буквално блестят, когато виждат как малчуганите са се заслушали в красивата българска класика.
За финал варненските оперни солисти запяват Химна на Кирил и Методий, като призовават публиката да се включи. Не се получава истински хор, но публиката все пак повтаря свещените думи „Върви, народе възродени!“, по-скоро на ум, отколкото на глас. Ситуацията, в която всички се намираме, сякаш пречи да пееш свободно и от сърце.
Варненската опера все пак има план за нови и нови изпълнения на живо. В леко стресиращата ситуация с ограниченията за културни събития на закрито, театралите и оперните артисти подготвиха представления за обща импровизирана открита сцена, която вече е готова. Първите спектакли на новата сцена „Зад театъра“ ще са детски и по случай 1 юни, но по-нататък ще има и представления за големи. Заедно с това вече готова и програмата на поредното, единайсто, издание на цикъла „Опера в Летния театър“, което ще започне на 18 юли. Така че любителите на класическото пеене във Варна могат да си отдъхнат – не всичко е пропаднало. И за да се пропъди досадата и мрачното настроение, първият оперен концерт в Летния театър носи леко иронично заглавие – „Корона опера гала“. Обяснението е, че програмата ще включва основно арии на кралски и други владетелски особи. Но няма как да не се улови и лекото намигване към вируса, който обърка всичко тази година.
*Статията е публикувана в сайта на БМА като част от проекта „Виж музиката!“