Отнемат криминално бронза на Спартак

Отличията са връчени 16 години по-късно край Варна
На 2 юни 1984 година пламва един от най-големите скандали в родния футбол. Минути преди награждаването на първите три отбора в „А” група на бронзовите медалисти от ЖСК-Спартак (Варна) е съобщено да не излизат на терена на стадион „Васил Левски”, тъй като Сливен е подал контестация след загубата във Враца с 1:2. Единствен от Спартак се появява Красимир Зафиров, за да получи купата за най-добър вратар в първенството. Часове по-късно той и съотборниците му се прибират във Варна с последния самолет от София.

31-01
Вместо планираното официално посрещане, на аерогарата ги чакат само няколко запалянковци с цветя. След четири дни от Българската федерация по футбол информират, че на Сливен се присъжда служебна победа с 3:0 за срещата във Враца. Сливенци получават по служебен път бронзовите медали и участват в Европа.
„Съблякохме се по екипи в един салон на Националния стадион и тъкмо се наредихме в тунела, когато Ангел Шишков ни каза да не излизаме. Последваха разправии и сълзи в очите ни. До този момент никой не знаеше, че има контестация от страна на Сливен. Немският рефер Дитер Паули, свирил преди това Левски – ЦСКА (3:1), също се хвана за главата, разбирайки за фарса”, спомня си приживе Живко Господинов.

31-04
По-късно се разбира, че Сливен е протестирал срещу Бойко Краев, който е играл неправомерно в Ботев, защото не е изтърпял наказание за натрупани картони от „В” група. Според Господинов обаче това е прах в очите на наивниците. Той е убеден, че контестация изобщо не е имало, а всичко е решено в полза на Сливен с нареждане на ЦК на БКП. Още повече че Георги Йорданов, един от най-видните партийци по това време, е родом от Сливен.
Ден преди гаврата ЖСК-Спартак прави 3:3 като гост на Локомотив в мач от последния кръг в Пловдив. С хеттрика си Ераносян става голмайстор на „А” група, а равният изпраща пловдивското Юве в „Б” група, тъй като Локомотив (Сф) поляга грозно на Славия с 1:2.
„В Пловдив ни стигаше една точка, за да запазим третото място. Но ако знаехме за жалбата на Сливен, щяхме са бием Локо. Научавайки какви ги върши Локо (Сф) срещу Славия, треньорът на пловдивчани Христо Бонев съжаляваше, че не ни пуснали да ги бием. Дори с 10:3”, спомня си Господинов, който не играе в мача заради наказание.

31-03
В знак на протест срещу гаврата с ЖСК-Спартак той отказва да облече екипа на националния отбор в контролата с Дания след четири дни. По телефона председателят на БФФ Димитър Николов го заплашва, че ще го изключи от физкултурното движение, ако не отмени бойкота. „Станеше ли това, щяха да ми забранят да правя гимнастика на терасата”, уточнява Господинов. Той, естествено, държи на своето, но след известно време е поканен за проверката на националите с Кувейт. На лагер-сбора предлагат на Живко да се извини на Димитър Николов. Следва отказ и Господинов е глобен с 300 лева. Успокояват го, че ще му върнат парите, ако размисли и се извини. „По-добре ни върнете медалите, а не парите ми”, контрира Жиката.
16 години по-късно – на 19 юни 2000 година, отнетите медали са връчени на спартаклии на тържество край Варна. Отличията са раздадени от изпълнителния директор на БФС Иван Вуцов. Присъстват треньорът Людмил Горанов, помощникът му Благой Калфов и част от футболистите, които заслужиха бронза с изявите си на терена – Живко Господинов, Красимир Зафиров, Румен Димов, Стефан Найденов, Сашо Борисов, Ради Радомиров, Асен Михайлов, Стефан Симеонов и Тодор Попов. Заради ангажименти в чужбина и у нас церемонията пропускат Пламен Казаков, който е представен от баща си, Борислав Гьорев, Ниазим Исмаилов, Мустафа Демирев, Владимир Николчев, Стефан Стефанов, Емил Личев, Георги Алексиев, Светослав Маринов, Милен Янков и Желязко Желязков, а Красен Кръстев и Красимир Венков вече са починали. Техните медали получават съответно съпругата на Красен и синът на Джанито.

31-05
„Много съм щастлив, че справедливостта възтържествува. Тук е вярна поговорката „по-добре късно, отколкото никога”. През 1984 година медалите бяха отнети по нареждане отгоре. Сега спокойно мога да кажа на един от ръководителите на Спартак: „Другарю Славов, ето ви медалите.” Това закъсняло признание още един път доказва, че в тежки и трудни моменти варненският футбол винаги е бил в крак и унисон с най-добрите у нас”, казва Иван Вуцов.
Президентът на варненския клуб Николай Ишков пък си спомня, че през 1984 година като запален привърженик на спартаклии е преживял тежко болка и обидата. „Бях на стадиона и си пожелах тази неправда да бъде заличена. Като студент не можах да видя любимците си с медали, но поне ги видях като президент”, заявява Ишков. Звездата Живко Господинов пък добавя: „За мен беше все едно дали ще ни върнат медалите, защото аз винаги съм се чувствал бронзов медалист.”
С медали са наградени също администраторът Кирил Пандов, лекарят Мирослав Купенов и масажистът Румен Стефанов, както и ръководители от 1984 година и деятели – Иван Славов, Вълкан Стоянов, Петър Милушев, Димчо Карачобанов, Петър Циментаров, Нейчо Нейчев, Тодор Димов и Стефан Василев. По молба на играчите и Людмил Горанов с бронз се окичва и Иван Петров, който бе част от онзи отбор, но през 1984 година изтърпява наказание.