Паметна плоча на Антим I бе открита в центъра на Варна ден преди националния ни празник 3 март. Тя се намира на улицата, носеща неговото име, срещу входа на музея. Автор на творбата е скулпторът Пламен Аврамов. Освен него, на откриването бе кметът на Варна Иван Портних, Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, много художници и хора на културата. Плочата се открива и по случай 200-годишнината от рождението на първия български екзарх.
Кольо Хубенов от Музея на Възраждането във Варна пък разказа накратко пред събралата се публика за живота на Антим I. Видният висш български православен духовник и пръв екзарх на самостоятелната Българска екзархия е роден през 1816 година в Лозенград, Османска империя, под името Атанас Михайлов Чалъков. Замонашва се в Хилендарския манастир, където приема името Антим (1837). Учи в най-реномираното светско училище в Османската империя – Великата народна школа в цариградския квартал Куручешме (1843-1844). Завършва с първия випуск богословското училище на остров Халки, учи в Одеса, завършва Духовната академия в Москва (1856).
След завръщането си от Русия става преподавател, а за известно време и ректор на богословското училище на о. Халки. През 1861 г. е назначен за преславски митрополит. В 1862 година е екзарх в Сисанийската и Корчанската епархия, а на 20 декември 1862 година е изпратен в проблемната за Патриаршията Поленинска епископия, управлявана от българина Партений Зографски. През 1868-а става видински митрополит. Същата година подкрепя цариградските българи и отхвърля каноническото подчинение на Вселенската патриаршия. Член е на Привременния синод на Българската екзархия и участва в Църковно-народния събор от 1871 г.
На 16 февруари (28 февруари нов стил) 1872 г. е избран за пръв екзарх на Българската екзархия. Развива активна дейност срещу униатската пропаганда. Играе съществена роля за изграждане на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ. След Априлското въстание прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за извършените от турците произволи и жестокости при потушаването на въстанието.
През април 1877 година по настояване на Високата порта е освободен от поста екзарх и впоследствие е изпратен на заточение в Анкара. Освободен в резултат на обща амнистия (март 1878), поема ръководството на Видинската митрополия. След завръщането си в България е председател на Учредителното събрание и на I Велико народно събрание (1879).
По време на Сръбско-българската война от 1885 г. и сръбската обсада на Видинската крепост комендантът на крепостта и видни граждани предлагат на митрополит Антим да потърси убежище на левия бряг на река Дунав, в отсрещния румънски град Калафат. Митрополитът отхвърля предложението с думите: „Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска“.
Антим I умира във Видин на 1 декември 1888 година.