Годишните отчети на общинските дружества прие местният парламент във Варна на заседание в края на юни. В продължение на близо два часа съветниците дискутираха финансовите резултати на 12 лечебни заведения и 9 търговски дружества. При повечето от тях се наблюдава тенденция за подобрение на показателите, това е тезата, която защитиха преди това в комисиите на съвета ръководствата на фирмите и която беше подкрепена и от мнозинството около ГЕРБ в местния парламент.
На практика на печалба са всички активно работещи търговски дружества, с изключение на „Градски транспорт“. За поредна годинa печеливши са „Пазари“, „Обреди“, „Дворец на културата и спорта“. С положителен финансов резултат е приключило и „Ученическо и столово хранене“, което предходната година беше на загуба.
Полемиката, която се оформи около състоянието на фирма „Пазари“ в зала „Пленарна“ обаче показа, че състоянието на общинската икономика не е толкова „розово“, колкото искат да го видят управляващите. Печалбата на общинското дружество, стопанисващо пазарите във Варна, е доста по-малка в сравнение с минали години, особено ако се сравни с периода на предишното управление на дружеството. Този факт бе подчертан от лидера на градската организация на БСП Борислав Гуцанов, който взе водещо участие в дебата и показа какви са основните проблеми на общинските дружества в момента.
В отговора на мнозинството от ГЕРБ, поднесен от Марица Гръдева, вместо за печалбата, се заговори за наличните парични средства в касата на дружеството, които се увеличили тройно за няколко години. За 2018 г. те са 2,7 млн. лева, а когато сегашното ръководство е поело управлението, са били 900 хил. лева.
„Добре, след като наличните средства се увеличават толкова, защото печалбата намалява?“, попита Гуцанов в отговор на опита да се отклони вниманието от реалния показател за състоянието на дружеството. Той обясни също, че наличните средства всъщност са депозитите, които търговците са внесли и реално не са важният показател за дейността на „Пазари“. Допълнителните доводи, които управляващите приведоха, като направените инвестиции, затворените покрай новите булеварди пазарни площадки и т.н., не прозвучаха особено убедително. От предишни години е известно, че въпросните пазарчета – до автогарата, на ул. „Роза“ и в „Аспарухово“ – всъщност не носят печалба.
Напълно логично, дебат предизвика състоянието на дружеството „Градски транспорт“, реализирало през 2019 г. загуба от над 3 млн. лева. Основен изразител на позицията на управляващото мнозинство пак беше Гърдева, която се опита да покаже затъването на превозвача едва ли не като естествен процес, обусловен от социалната функция на обществените превози. Себестойността на билета е 1,68 лв., т.е. със 68 ст. повече от цената, която плащат пътниците. Билетът е 1 лв. от 2006 г., а за този период разходите са увеличени неколкократно, но заради политическия ангажимнт на ГЕРБ към гражданите на Варна да не се повишава цената на превозите, това нямало как да се избегне.
Гуцанов атакува самата логика на твърденията на управляващите, като посочи, че това е поредното оправдание, което се дава, без да се отговоря на един основен въпрос: Защо когато половината линии бяха в „Транстриумф“, тази частна фирма успяваше да печели от това?
„Тезата ви тогава беше, че печелившите линии били „частни“. После ги отнехте, всички станаха общински и казахте, че „Градски транспорт“ ще излезе на печалба. Защо това не се случи?“, контрира лидерът на БСП – Варна.
В отговор ГЕРБ развиха нова „оптимистичен“ теория на бъдещето на общинския монополист в автобусните превози в града – доставката на нови електробуси и тролейбуси с безвъзмездна помощ от ЕС. С тях автопаркът щял да бъде изцяло обновен, а от по-малките разходи за гориво и резервни части, нещата щели да си дойдат на мястото.
При здравните заведения има такива с отрицателни финансови резултати, но благодарение на предприетите оздравителни мерки, оптимизирането на разходите и смяната на управлението задлъжнялостта е намаляла значително в сравнение с предходни години, отчетоха управляващите. Общинските болници и ДКЦ-та изпълняват социални функции. Налага се да поемат неосигурени пациенти, както и да поддържат 24-часови спешни екипи, от което генерират загуби.
Разбира се, всички дебати около тях бяха засенчили от продължението на сагата с Тубдиспансера, който от години ежегодно поглъща толкова средства от бюджета на общината, че с тях можеше да бъде построена нова болница за лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания.
Съветниците освободиха от отговорност управителите на всички търговски дружества и здравни заведения с изключение на доц. Христо Ганчев, който ръководи Тубдиспансера. Решението бележи поредния етап за търсене на изход от ситуацията. За съжаление, опитите за намирането на такъв продължават от години, но без никакъв успех.