Интересно нещо е жаргонът. В момента сред варненските младежи една от най-сериозните обиди е да кажеш за някого, че е „спрял“. Това означава, че е безнадеждно глупав, че не се занимава с нищо смислено, че няма никакви интереси… Абе, просто спрял.
Община Варна в момента е спряла.
Това спокойно може да се тълкува и в пряк, и споменатия преносен смисъл. Нека да напомним, че като изключим тържествената клетва на новата реколта варненски избраници, Общински съвет – Варна, не е заседавал от август. Последната му сесия обаче трудно може да се нарече истинско заседание, защото това, с което ще се запомни, са петте отделни протеста, които блокираха зала „Пленарна“, и двете физически саморазправи в два поредни дни, при които се намеси полицията.
Кметът се окичи със златото на мълчанието
Кметът Иван Портних изкара почти цялата си предизборна кампания в мълчание, което в крайна сметка се оказа печеливш ход. След като спечели изборите, той млъкна още по-категорично. В началото на всеки мандат е нормално поставеният начело на управлението на един град да излезе и да представи пред гражданите не предизборната, а реалната си управленска програма. Това още не се е случило. Най-вероятно няма и да се случи. Портних вече започна да се появява в отделни медии, добре подготвен и с подредени отговори съобразно предварително ясните въпроси. Изненади няма, посланията на варненския кмет са долу-горе същите лозунги, каквито слушахме и преди изборите: „Ще продължим да работим в същия темп за промяната на Варна!“ и т.н.
Междувременно държавата намери начин да насочи още средства от еврофондовете към община Варна, което си е много добра новина. Ще има реконструкция на бул. „Трети март“ в участъка от бул. „Цар Освободител“ до „Янош Хуняди“. Стойността на обекта е над 3,78 млн. лв., от които около 3,6 лв. безвъзмездна финансова помощ.
Моментът на тази нова финансова инжекция е добре преценен. Тя идва, за да запълни следизборния вакуум, в който доверието на варненци започна малко по малко да се заменяна със съмнение. А то идва наум на много хора само като се огледат около себе си.
Нерешените конкретни проблеми леко се замитат, така че да не се виждат. Но уви, това няма как да стане – колите в Морската градина продължават да кръстосват алеите, обещаните паркинги ги няма, на мястото на големия градски стадион има дупка, старата дупка в центъра си е все такава, каквато я помним… Обещанията се трупат и трупат. А когато се стигне до въпроса защо не се изпълняват, кметът и местното самоуправление като цяло се оказват все невинни, все „с вързани ръце“, все с добри, но неосъществени по вина на другиго намерения.
Трябва ли да се учудваме?
При сегашната политическа ситуация у нас и пълната доминация на ГЕРБ на всички нива на властта, от ясно по-ясно е, че Варна ще се управлява от София. А и няма как да стане по друг начин, след като проблемите на града ни не могат да се решат, ако от държавния бюджет не се отпускат средства. Затова, колкото и да ни е тъжно, ще трябва да се примирим с този факт, особено след като избиратели не показахме преди малко повече от месец, че не сме съгласни цялата власт да е отново в ръцете на една партия.
Ноември – нулев месец за местния парламент
Нека се върнем обаче към общинския съвет. Каквото и да си говорим, истинският дебат за бъдещето на Варна трябва да се води именно там. И при това по-добре да е съпроводен с караници и остри, но открити препирни между съветниците, отколкото всичко да върви гладко, но като плод на задкулисни сделки.
За да заработи общинският съвет обаче, той трябва да се структурира, а за съжаление това не се случва. Към местния парламент не е формирана нито една комисия, не е разгледан нито един проект за решение, нито едно искане, нито една жалба на гражданин. На практика, месец ноември за общинския съвет е нулев. Следващият, декември, вероятно също няма да е пълноценен за работата на местните избраници, най-малко заради Коледа и Нова година. Та в местното самоуправление ще се отвори една празнина от август до следващия януари.
Причината съветът все още да не се е структурирал, е проста. Някъде някой нещо уговаря. Сериозното мнозинство, с което се сдобиха ГЕРБ в съвета, все пак се крепи и на съюзниците им, които също искат да имат здрави позиции, от които да упражняват власт, доколкото изобщо имат такава.
Новите варненски общинари на практика не стоят, а извършват много съществена дейност, която няма как е публична, защото е най-малкото срамна. Пазарлъкът, който тече в момента, няма нищо общо нито с политиката, нито с морала, нито със закона или интересите на варненци, в които се заклеха съветниците. И, естествено, няма как да е публичен. Фактът, че той продължава толкова дълго, може да значи две неща – или ГЕРБ не искат да споделят ключови властови позиции със съюзниците, или пък последните са твърде нагли и искат твърде много. Какъвто и да е изходът от тази вътрешна борба при управляващите, резултат е предварително ясен – подмяна на вота на варненци.
Веселин Златков