Веселин Златков
475 млн. лв. е проектобюджетът на Варна за 2019 година, като от тях приходите са в размер на 394 млн. лв., а 80,9 млн. лв. са осигурени от европейски проекти и програми – това написа официалният общински информационен сайт Live.Varna.bg по повод представянето на новата финансова рамка.
Всъщност, тази информация е, меко казано, подвеждаща. В действителност макрорамката на новия общински бюджет е 394 млн. лева. Колкото до европейските средства (чудесно е, наистина, че техният размер е толкова внушителен!), те никога не са били смятани като част от бюджетите на нито една община у нас, включително и Варна. Причината за това е ясна – средствата не се осигуряват от местната власт, нито пък са част от сумите, които държавата отпуска за изпълнението на дейностите, които ѝ е делегирала, като образованието например.
Защо тогава нещата се представят по този начин точно през тази година?
Отговорът е ясен – причината е чисто пропагандна.
„Средствата са завишени двойно в сравнение с последните пет години, като през 2013 г. Община Варна е работила с близо 211 млн. лв.“, добавя общинската електронна медия.
Излишно е да напомняме, че именно през 2013 година кмет на Варна стана Иван Портних, както и това, че през новата година предстоят местни избори. Само някакво чудо може да попречи той да е за пореден път кандидатът на ГЕРБ за най-важния пост в общината.
Това дава отговор и на въпроса защо общината представя нещата по този – можем да го кажем без притеснение – манипулативен начин. Двойно увеличение на бюджета звучи запомнящо се и е лесно да се изтъква пред опонентите. За съжаление обаче, фактите са различни.
Рекордната сума стресна не на шега Пловдив
Също за съжаление, новината, че Варна има почти половин милиард бюджет, беше чинно повторена от много медии. Покрай нея се тиражира и друго твърдение, което също „гали ухото“ – сумата, която ще бъде инвестирана в града догодина, съпоставима с броя на жителите на общината, е най-голямата в страната.
Така на всеки варненец се падат средно по 1417 лева, а на столичани – при бюджет от 1,5 млрд. лева, по 1236. 1247 е средната сума на глава от населението в Бургас и под 1100 – в Пловдив. Традиционно бюджетът на Община Варна е втори по размер в страната след този на столицата.
Тук трябва да подчертаем, че изчислението е далеч по-коректно. Така или иначе, парите от ЕС наистина се инвестират във Варна, тоест може да се смятат заедно с бюджета разпределени на глава на населението. Но това не променя факта – говорейки за общински бюджет (а не за средства, постъпващи в общината), той е 394 млн. а не 475 млн. лева.
Каква е опасността от изкуственото надуване на „бюджетните“ средства може да се разбере от реакцията, която предизвика новината за варненския „рекорд“ в Пловдив. Там се чудят как така тамошната община има само 303 млн. лева бюджет, при това в годината, в която е Европейска столица на културата, както става ясно от публикациите в местното издание „Марица“.
Просто в Пловдив не са се сетили да постъпят като във Варна и да прибавят своите 143 млн. лева, които идват като безвъзмездна помощ от ЕС към общата сметка. Така „бюджетът“ на Европейската столица на културата през 2019-а ще е 446 млн. лева – пак по-малко от Варна, но разликата далеч не е толкова стряскаща.
Опит за замаскиране на провали от 2018-а
Реалната причина екипът на кмета Иван Портних да настоява да има такъв фантастичен бюджет през 2019-а се дължи на два провала на администрацията през миналата година. Те са ясни на повечето варненци – въвеждането на Синята зона и неуредиците около общинския транспортен монополист „Градски транспорт”. За да стане още по-ясно обаче, ще се върнем на последната сесия на общинския съвет в края на декември. На нея за пръв път от доста време в края на годината бюджетът на Варна беше актуализиран не с положителен, с отрицателен знак, като на практика беше намален с 10 милиона спрямо приетата програма в началото на 2018-а.
Орязването на миналогодишния бюджет дойде на фона на това, че средствата от държавата, които са постъпили в общината, са повече от предвиденото – вместо заложените 126 милиона, с решения на правителството са дадени 138 милиона.
Защо тогава вместо 393 млн. лева, бюджетът на Варна стана 383 млн. в края на годината? Отговорността за това е изцяло на общинската власт, и по-конкретно в администрацията, която не успя да изпълни няколко важни задачи в необходимия срок. Този извод беше потвърден на сесия на съвета.
Една от главните причини да не се изпълнят заложените местни приходи в бюджета е закъснението във въвеждането на Синята зона. Отлагана на няколко пъти, тя не започна да носи приходи в бюджета през пролетта, а чак през лятото. Закъснението беше изцяло по вина на администрацията, която не успя да организира навреме ремонтирането на малките улици в центъра, разчертаването на паркоместата и организацията на контрола на паркирането.
Друга важна причина е ситуацията около монополиста в автобусните превози във Варна „Градски транспорт“. След реорганизацията на дейността на общинската фирма в съгласие с прословутия проект „Интегриран градски транспорт“, приходите от продажбата на билети и карти трябваше да започнат да влизат в бюджета чрез предприятието ТАСРУД. Те бяха заложени в бюджета, но промяната така и не се случи и всички пари си останаха тази година във фирмата „Градски транспорт“, която отдавна е станала нарицателна с финансовите си проблеми.
На фона на категоричното мнение, че общината е осигурила приходите от местни данъци, които са над 80 млн. лева, така и никой не каза ясно каква е дупката, отворена от неуредиците в Синята зона и „Градски транспорт“ в общинския бюджет на Варна. На практика обаче това вече няма и значениe.
С актуализацията на бюджет 2018, вината за провала с 10 млн. лева цена в работата на кмета Иван Портних и неговата администрация се замаза от общинския съвет. И по-конкретно от напълно безгласните съветници от ГЕРБ и още по-безгласните им съюзници, осигуряващи стабилното мнозинство в местния парламент.
Това положение беше подложено на сесията на унищожителна критика от БСП в лицето на лидера на градската ѝ организация Борислав Гуцанов. Той обясни, че когато актуализацията на бюджета се прави при оставащи 4 работни дни до края на годината, няма как тя реално да стане факт в рамките на 2018-а.
„Догодина може да направите актуализация и на 29 декември. Това, което правим, е узаконяване на вече извършени действия на администрацията. Съветът се е превърнал в неин придатък, никой не иска нашето мнение, така той не е полезен по никакъв начин на гражданите на Варна“, коментира лидерът на БСП – Варна. Макар думите му очевидно да засегнаха част от съветниците от мнозинството, ГЕРБ и съюзниците на управляващите гласуваха безропотно актуализацията на бюджета.
Къде отиват милионите?
Истински добрата новина за бюджета е, че и през 2019 година не се предвижда увеличение на размера на данъците и общинските такси. Най-много средства ще бъдат заделени за функция „Образование“, която заема 35,4% от общия бюджет – близо 140 млн. лв., които са с 20 млн. лв. повече в сравнение с 2018 г. Те ще се инвестират в подобряване на образователната инфраструктура в училища, гимназии и детски градини и създаване на модерна материално- техническа база за образование и кариерно развитие.
Капиталовата програма за 2019 г. е в размер на общо на 185.1 млн. лв. Тя предвижда продължаване на строителството на бул. „ Левски“ – най-мащабният проект със стратегическо значение за града . Предвижда се още изграждане на Рибарското пристанище „Карантината“ в район „Аспарухово“, многофункционалните спортни комплекси „Вл. Варненчик“, на ул. „Студентска“ и в кв. „Виница“, както и основен ремонт и реконструкция на стадион „Спартак“. Реализацията на тези и много други обекти, включени в капиталовата програма на община Варна за 2019 г., ще допринесе за подобряване на инфраструктурата на града и подпомагане на развитието на икономиката.
Радикални предложения по време на общественото обсъждане
Варна да последва примера на Люксембург и да направи градския си транспорт напълно безплатен. Това беше едно от най-радикалните предложения, отправени към ръководството на общината по време на днешното публично обсъждане на проекта за бюджет за 2019 година.
То дойде от Мария Димитрова, известна с активната си позиция пред местната власт по различни каузи и най-вече за решаването на инфраструктурните проблеми на кв. „Изгрев“. Тя коментира, че за работата на дружеството монополист „Градски транспорт“ общината дава всяка година толкова много пари от бюджета си, че превозите на пътници вече могат да станат и без билет.
Мария Димитрова имаше предложение и по този въпрос: Да се отнеме правото на паркомясто на собственици на гаражи в центъра на Варна, които са ги превърнали в търговски обекти. Според нея, така би било най-справедливо, защото общината така или иначе не е спряла, а в крайна сметка е подпомогнала тази порочна практика. Според варненката, случаите на превърнати в търговски обекти гаражи са толкова много, че ако те върнат стария си статут, нуждата от синя зона може и да изчезне.
Публичното обсъждане на проекта за бюджет на община Варна за 2019 година премина при почти пълна зала, до голяма степен запълнена от представители на общинската администрация и на други структури на местната власт. Имаше обаче и много граждани, които въпреки малко странния ден и час (от 11 до 13 часа в последния петък на годината), присъстваха на обсъждането и дадоха своето мнение как трябва да се харчат парите на Варна.