Само с финансиране от европейските фондове ще бъде възможно опазването на крайбрежните територии от свлачища и ерозия. Парите, нужни за проектиране и ефективно брегоукрепване, са в мащаби, непосилни за бюджетите както на черноморските общини у нас, така и на държавата. Това заяви при откриването на международна конференция в рамките на проект land-sea „Устойчивост на системата земя – море за стратегии за екотуризъм“ областният управител на Варна Стоян Пасев.
В момента във Варненска област има 153 активни свлачища. Тяхната територия е 37 166 дка. В рамките на форума, домакинстван от областната администрация на Варна, експерти от България, Италия, Испания и Германия коментираха най-успешните модели, приложени вече в западноевропейските ни партньори за ликвидиране на свлачищата и ерозията в крайбрежните зони.
Проектът – land-sea „Устойчивост на системата земя – море за стратегии за екотуризъм“, е първият, който областната администрация на Варна успя да спечели от общо 47 със същата тематика, по които има подадени апликационни форми. Неговата стойност е 1 млн. евро, които ще дадат възможност в рамките на три години да се постигне максимална експертна готовност и да се изготви план, с който да кандидатстваме успешно за финансиране – за проектиране и реални брегоукрепителни дейности, обясни Стоян Пасев.
„Целта ни е да не допуснем морето да продължи да завладява територии от брега, а в унисон с 21-и век ние да отвоюваме територии от морето и да създаваме добри условия за туризъм и инвестиции, коментира управителят на Варненска област. Вече сме направили първата административна стъпка, която ще ни позволи да кандидатстваме за европейски средства за решаване на проблемите на брегоукрепването. Предложението на областна управа Варна за създаването на Изпълнителна агенция „Управление на крайбрежните зони“ вече е в парламентарната комисия за регионално развитие“, добави Стоян Пасев.
„Искаме всеки от партньорите да научи нещо ново, да обменим информация за добрите практики във всяка страна и да на финала на проекта да имаме ясно виждане за това какво ни е необходимо – като дейности и финансиране, за да се справим с проблема с брегоукрепването на компрометираните крайбрежни зони“, заяви Катерина Пратико, ръководител на проекта.