Веселин Златков
Стикер с надпис „Аз съм с Пламен!“ се появи във Варна на мястото, където преди време се издигаше грамадата от камъни, натрупана от протестиращите през зимата на 2013-а с искане за оставката на тогавашния кмет Кирил Йорданов. Тя беше премахната заради ремонта на настилката пред кметството, а настоящият кмет Иван Портних обясни, че камъните са прибрани за съхранение (!) в общински склад. Пак той не веднъж е обещавал, че паметта за загиналия по време на протестите Пламен Горанов ще бъде почетена със специална пластика или паметна плоча, което така и не се случи.
Пламен Горанов пламна на същото място на 20 февруари 2013 г. сутринта, след като отправи искане за „оставка на Киро и всички общински съветници“. Настанен в болница с ужасяващи изгаряния, той почина на 3 март, когато беше и кулминацията на протестите, в които участваха десетки хиляди варненци.
Въпреки становището на прокуратурата, че запалването на Горанов е инцидент без виновни, от разследването стана ясно, че между него и охранител на общината е имало физически сблъсък, при това след като протестиращият е предупредил, че готов да се запали.
За да успокои обществеността, общината обеща паметта на Пламен да бъде почетена с паметник, за който беше направен и специален конкурс. Спечели го идеен проект за прозрачно сърце, в който да бъдат прехвърлени камъните от Грамадата, много от които бяха надписани от хората, които ги поставиха с различни послания. Главният архитект на Варна Виктор Бузев пък лансира по-различна идея – за паметна плоча на мястото. Нито една от двете концепции не е изпълнена, а кметът Портних прехвърли след спечелването на нов мандат отговорността за решението на общинския съвет. Местният парламент, доминиран от ГЕРБ и съюзниците им от варненското СДС начело със Янко Станев, засега не е показал воля да реши въпроса. Разбира се, кметът може да внесе до съвета предложение, но и това не се е случило засега.
Пламен Горанов е роден през 1976 година. На 20 октомври тази година той щеше да навърши 40 години. Със сигурност около тази дата ще има отново статии, разсъждения и страсти около неговата личност и постъпката, заради която нямаме избор, освен да го помним. Оказва се обаче, че всъщност мнозина имат желанието да забравят за горящия човек на стълбите пред сградата на местната власт. „Това е един луд човек, защо самоубийството трябва да е пример за някого, какво, на това ли ще учим децата си…“, такива са най-честите коментари, които се чуват и четат в днешни дни по адрес на фотографа и катерач Пламен Горанов. Уви, очевидно тази трагедия отива към забрава, и то от същите граждани, които преди време се опитваха да превърнат този човек в свое знаме.
На варненците, които толкова искат да изтрият от паметта си един исторически факт, на който така или иначе са били съвременници и свидетели, ще напомня, че всеки ден мнозина от тях преминават по ул. „Ян Палах“. Мнозина вероятно не помнят или никога не са се питали защо тя се казва така или на кого е кръстена. Не е лошо може би най-сетне да научат или да си спомнят. Тогава е добре да се запитат защо на един самозапалил се чешки студент в града ни може да има наречена улица, а на един българин и варненец – не.