Николай Гочев: Нито лъжите, нито саботаж ме спряха за евротитлата по офроуд

Варненецът завършил втори в първото си състезание, след като му подхвърлили стар ремък

Опитали да отрежат възлов кабел на мотора му преди първия му успех в Португалия

Варненецът Николай Гочев стана първият българин, европейски шампион по офроуд баха. Той завърши два пъти първи и три пъти втори в петте кръга. Първият от тях беше в Сегед, Унгария, където Гочев остана втори, а същото класиране записа и във Верона, Италия. В Португалия – на 200 км от Лисабон, Николай взе първата си победа. Отново втори нашенецът финишира в четвъртия кръг в Балатон, Унгария, а в последния в Самоков разби конкуренцията и след като завърши убедително на първо място, спечели титлата.
За „Народно дело Седмицата“ Николай Гочев разкри най-драматичните си моменти в надпреварата на Стария континент.

28-04

– Г-н Гочев, кое бе най-голямото препятствие, което преодоляхте по пътя към върха?

– Най-сложно беше още първия кръг в Сегед. Бях чел, че в Унгария пистите са черни, дълги и бързи, на които се развива висока скорост. Логично с моя навигатор Тодор Христов настроихме моторът за каране на макадам. Но останахме изненадани, когато разбрахме, че ще караме на трасе с пясък и камъни, нещо като нашите Побити камъни, като пустиня.

– Какво предприехте?

– Първо, не ми стана приятно, след като другите състезатели ни подхвърлиха, че сме „цигани от България“, които са с мотор с нисък бюджет, а и отделно настроен за макадам. Нямах време за промени и логично моторът ми прегря по време на състезанието. 10 пъти се наложи да сменям ремък, което ми струва 2000 евро, а допълнително бях унизен и от завършилия впоследствие на първо място италианец.
28-02
– Какво ви причини той?

– Вече нямах резервни ремъци и не виждах как ще завърша. Когато италианецът мина край мен, спря. След като разбра за проблема, ми подхвърли стар свой ремък. Явно беше убеден, че той няма да издържи, тъй като оставаха 6 км до финала. Аз обаче не само завърших, а станах втори след него. Тези точки ми помогнаха накрая за титлата, защото ако не бях финиширал или се бях класирал извън първите 15, нямаше да имам точки и щях да загубя всички шансове за златото.

– Как се представи в Унгария другият фаворит от Полша?

– Остана зад мен, след като опита да ме заблуди. На едно спиране за зареждане той дойде при мен. Пиеше бира, което е нормално, предвид коремчето му. Каза ми, че няма да завърша, тъй като ми липсва оригинален съединител, а той разполага с такъв. При другото спиране за зараждане обаче отидох при него и установих, че неговият съединител също е стар. Попитах го защо е излъгал, а той взе да мрънка, че механикът му го е поставил.

– След вторите места в първите два кръга бяхте ли уверен, че е възможно да победите италианеца и поляка?

– Да, защото си научих урока. За първи път карах на европейско, гледах и се учих. Разбрах например, че основните ми конкуренти са по-добри, тъй като карат без навигатор и моторите им са по-леки. Аз карах с навигатор и 100 кг повече, което ми пречеше да развия със 7-8 км по-висока скорост. За третия кръг в Португалия вече бях подготвен за всичко и спечелих първата си победа.

– Защо с нов мотор?

– Още в Унгария ми стана ясно, че се нуждая от нова машина. Закупих такава, а Митко Янакиев ми я подготви. В Португалия тя беше най-добре тунингована, за ужас на другите 44 мотора. Всеки един от тях струваше поне 25 000 евро, а отделно бяха дали по 50 000 долара за тунинговане. Накрая се оказа, че с далеч по-малко пари моят мотор е най-подготвен. След като го разбраха, опитаха да ме саботират.

– По-конкретно?

– Вечерта моторите бяха оставени в парк. Искали са да отрежат един кабел от моята машина, след който се стига до грешка в компютъра, която не може да бъде разчетена. Но понеже на това място е сноп от кабели, те са отрязали неправилната жичка. Подозирам, че го е направил механикът на поляка, но не мога да го докажа.

– В последния кръг в Самоков бяхте фурия по пистата?

– Полякът водеше с 12 точки, но сам попадна в капан. Той не беше карал на такова трасе – в планина в Боровец. Начупено, с остри и бързи завои, както и с големи колебания в надморската височина. Тръгваш например на 800 метра, а финишираш на 1200. Неговият мотор не бе настроен за подобно изключително сложно и трудно трасе. По пътя събори борове и дървета. Отнеха му точки, той пусна контестации, подкрепени с абсурдни аргументи, но те не бяха уважени. На мен също не ми бе лесно. Развих рекордно ниска средна скорост от едва 49 км в час. За справка – в другите 4 кръга на съм падал под 90 км в час. Но стигнах първи до финала и триумфирах в крайното класиране.