Веселин Златков
Дворецът на културата и спорта във Варна е една от задължителните спирки по пътя из страната на спектакъла на Нешка Робева „ШОУ БЕЗ ИМЕ“. Това е повод от „Народно дело“ да зададем своите въпроси към легендата на българската художествена гимнастика и вечен откривател на таланти.
На сцените в 10 града даровити младежи в спорта и изкуството си дават среща с едно мото: „Можем и сами, но без вас – нашата публика, не можем… Десет пъти на българската сцена ще кръстосат саби в благородна надпревара шампионите в спорта, музиката, песните и танците под строгите погледи на „компетентното“ жури. Техните представители ще очакват своята класация?! Каква ще бъде тя? Най-неочакваната…
„Шоу без име“ е представление с кауза и всички средства, събрани от спектаклите, ще бъдат справедливо разпределени между участващите клубове и формации, защото всеки талант има нужда от подкрепа. А ето и разговора ни с Нешка Робева:
- Новият Ви спектакъл веднага привлича вниманието със своето заглавие „Шоу без име“. Каква идея се крие зад него?
- Идеята е точно тази – да привлечем вниманието към това, което правим…Какво правим ние? Иречек го е казал преди повече от 100 години. Това в кръга на шегата. Истината е, че се опитваме да оцеляваме.
- Освен естетическа наслада за публиката, Вашите програми винаги съдържат и послание към публиката, какво е то този път?
- Посланието е простичко и много тревожно: Насладете се на енергията на младостта, на талантите на България, на нашите деца и внуци. Заредете се с оптимизъм, пред вас е бъдещето на България – да го опазим! Правим това шоу вече три години, когато се обърнахме към феновете си за предложение за име на новата ни лудост, една жена написа: „С име или без име, знаем, че ще бъде хубаво“. Оставихме го без име, та да бъде хубаво.
- В анонса към „Шоу без име“ се подчертава, че спектакълът има кауза. Каква е тя?
- Каузата е да подпомогнем различните спортни клубове и формации, защото наистина на всички е тежко, финансирането, особено на софийските клубове, е почти нищожно и не само в художествената гимнастика. Всички се радват на шампионите, показват ги по телевизията, радват им се, но никой не се замисля кой и как ги прави. Тръгнахме с идеята да подпомогнем художествената гимнастика, но се оказа, че други са много по-зле, така прибавихме и другите спортове, по-късно и тези, които се занимават с изкуство… И още по-късно, лечението на малката Йордана, за да бъде като своите другарчета, за да може да играе, тича и се смее като тях. Иска ми се да благодаря на Община Варна за съдействието при организацията на спектакъла. Отстъпеният наем и част от събраните средства ще останат за варненските клубове и формации, за талантите на Варна.
- Как според Вас се променя средата за развитие на младите таланти на България през годините? По-лесно или по-трудно е в днешно време откриването и запазването им?
- Да откриеш талант е и лесно, и трудно, но да го развиеш и опазиш в сегашно време, когато всичко се заплаща? За неплатежоспособните родители е невъзможно. А съвсем не е речено, че талантите се раждат в богати семейства… В годините на моето детство държавата полагаше грижи за децата. Семейството ми беше в много затруднено положение – болен баща, две деца, следвоенни години. Но всички детски заведения бяха отворени и достъпни за всяко дете. А аз исках и гимнастика, и балет, и хор… България е надарена с таланти. Държавата трябва да изработи специални политики за откриването им, изявяването и представянето пред света. И още нещо – възпитанието и ангажирането на тези таланти впоследствие в подпомагането на други като тях… Това правим сега – пътуваме с двадесет фърфалака и професионални артисти. В нашата зала е кучи студ, ще изкараме пари за отопление, за покрива, който пак протече, за ток… Но ще дадем и на другите! Искам да науча децата, че ако искат да получават, най-напред трябва да се научат и да дават. Не си правя илюзии… И все пак.
- Със сигурност гостуването в Двореца на културата и спорта във Варна на 2 декември ще събуди много спомени, с какво чувство идвате в морската столица?
- Обичам Варна. През 1969 г. тук извоювах вицешампионската си титла, благодарение на публиката, която ме избра за нейна любимка и заяви, че „Нешка няма грешка“. Като треньор през 89 г. имах пълната ѝ подкрепа във време, когато бе забранено изобщо да се споменава името ми. Съпругът ми бе варненец. Бях народен представител на Варна. Както виждате, имам спомени… Когато идвах с шоуто, залата винаги е била препълнена. В 2001 г. с „Два свята“ препълнихме двореца с три спектакъла в един ден!
- Каква е тайната Ви за запазване на творческата енергия, имате ли рецепта, която бихте препоръчали на хората, които в един момент се уморяват и решават, че вече „им е минало времето“?
- Няма тайна, има знание и вяра, че си необходим, че можеш и че искаш. Хората се уморяват от просташката кресливост на някои недоносчета, на които, като им пречи акълът, решават, че старите им пречели. Преди няколко месеца едни подобни кресльовци, твърде арогантно чрез пресата ме поучаваха кое е моето и тяхно време, коя съм и защо съм още там, където според тях не ми е мястото… Такива са много, но тези дадох на съда, заради въпиющото им самочувствие и просташка самонадеяност, че всичко е разрешено… Не го направих за себе си, направих го заради хората, които тези свине мачкат, които обиждат ежедневно и по различни поводи. Спечелих делото, ако успея да взема отсъденото обезщетение, ще даря парите на една болница, в която работят изключителни специалисти, а условията са… Не ми се говори. Но всички възрастни трябва да знаят, че сме необходими, че сме на този свят с мисия и никой не може да определя колко и докога да работим, да се борим и най-вече да помагаме.