В рамките на празничния концерт „Българска музикална колекция”, посветен на Националния празник на България, който ще се състои на 2 март, под диригентството на Станислав Ушев, ще прозвучи за пръв път във Варна българската танцова рапсодия „Стъпки” от композитора Владимир Джамбазов. Името му се свързва с полагането на основите на българската електроакустична музика. Автор на много електронни творби, на солова, камерна и симфонична музика, музика за над 80 куклени и драматични постановки, както и за анимационно, документално и игрално кино.
Произведенията му са изпълнявани на най-големите световни музикални форуми в Европа, Северна и Южна Америка и Далечния изток. Концертирал е в над 40 страни по света. Носител е на много престижни международни и национални музикални награди.
Владо Джамбазов е познат и от популярното предаване на Програма „Хоризонт“ на БНР „Вива ла музика“, което той води в тандем с Румяна Карадимчева.
“В древни времена музикантите – рапсоди (от гръцки), пътували от селище на селище и свирели. Днес не ги чакаме да дойдат, а като съвременни номади сами си странстваме. Виртуално. Като по чудо обаче всеки модерен глобален българин по всички географски ширини умее да играе поне едно нашенско хоро – правото. И слава богу, защото то е магията, дето му помага да чуе гласа на кръвта си. А кръвта е запомнила завинаги онези времена, в които социалните контакти са били само реални. Представете си го само – истинско място – селският мегдан, на който всички наистина се събирали да се веселят. И където музикантите понякога били толкова изкусни, че от вихрената им свирня кръвта кипвала, а на тези на хорото петите им направо пламвали от игра.
„Стъпки“ е среща с танците на равнините. И както си му е редът в една рапсодия, музикалните картини следват стъпките на странстващия рапсод. От високото на мистичния Орфеев дом с име на жена той ще поеме през равното софийско поле, през щедрата тракийска низина до Черно море, после през добруджанското ширине, та чак до обветрените северняшки земи. Все безкраен хоризонт, от който на душата ти става широко и светло и с нея усещаш красотата на българското хоро – толкова еднакво и толкова различно! Шопът танцува леко, чевръсто и едва докоснал земята, отскача, и после сякаш гази мечка. Тракийката пък играе кротко и кипро, вае с ръце, а мъжът ѝ ще се провикне, когато започне нова мелодия. Добруджанците все насочват движенията си към земята, с която са свързани, а севернякът направо си казва, че когато играе – лети; толкова вихрено е неговото хоро! Наричат играещите хоро с най-различни имена, рядко – „танцьори“, често – „хороигралци“, а в Шоплука специално за тях са измислили чудната българска дума „играóрци“!
На българския класически музикант, като на универсален боец, съдбата е отредила честта да познае и овладее нашата народна музика. И това е за добро. Защото на оня, който поне веднъж в живота си не се е докоснал до това безценно богатство, част от душата му ще си остане празна. Храня надеждата, че „Стъпки“ може да бъде за някого първата глътка от чистия български извор”, казва самият Владимир Джамбазов.