Състезателката на „Десант“ и двамата й съотборници Фердун Османов и Даниел Гълъбаров са шампиони
Валери Атанасов се окичи със сребро, клубове и национални федерации искат за треньор Николай Добруджански
Бременна англичанка е отказала да се бие с Александра Тончева на европейското първенство по ММА в Прага.
„Тя трябваше да излезе срещу Алекс в първия й мач. Ден по-рано обаче разбрала, че е бременна и не пътувала за Прага. Ние го разбрахме в същия ден, когато Алекс трябваше да се бие. Казаха ни, че се класира направо за ½-финала“, заяви за „Народно дело Седмицата“ личният треньор на Тончева в „Десант“ Николай Добруджански.
Първенството в Прага по ММА за мъже и жени бе под егидата на най-голямата световна федерация IMMAF. Българският национален отбор спечели 5 златни, 1 сребърен и 2 бронзови медала. От 9 национални състезатели 6 бяха състезатели на варненски клубове – четирима на „Десант“, с треньор Николай Добруджански, 1 на „ММА Варна“, треньор Светослав Желев, и 1 на „Викинг ММА“ , треньор Димитър Димитров. Варненци бяха и тези, които взеха по-голямата част от отличията – 4 златни медала на Александра Тончева, Фердун Османов и Даниел Гълъбаров от „Десант“, и Николай Николов от „ММА Варна“, и 1 сребърен на Валери Атанасов от „Десант“.
Първенството събра над 180 участници от 30 държави, а шампионите изиграха между 3 и 5 срещи за отличия. Двубоите се проведоха в зала „Арена Спарта“ от 22 до 26 ноември. В крайното класиране по медали България остана втора след Швеция, чиито състезатели спечелиха също 5 златни медала, един сребърен повече и един бронзов по-малко от нашите национали.
Александра Тончева извоюва първия златен медал в кат. 52 кг („сламка“). Така действащата световна шампионка от първенството в Лас Вегас дублира европейската си титла от миналата година.
„На полуфинала Алекс бе малко притеснена, тъй като я очакваше сериозен съперник – рускиня, която е силна физически и двукратна шампионка по ръкопашен бой. Проучихме я обаче добре и само след 23 секунди Алекс я свали на земята и я победи с душене“, разкри Добруджански.
На финала Тончева отново надделява срещу румънката Ралука Динеску, както и в миналогодишния европейски финал. „Пак я победи убедително с „триъгълно душене“ във втората минута на първия рунд. Опитахме да играем в стойка, румънката бе агресивна и се хвърли здраво. Биха се минута и нещо, докато Алекс я свали на земята и постави точка на спора“, каза Добруджански.
Той смята, че след като е спечелила всички големи титли при аматьорите, е нормално Тончева да продължи развитието си при професионалистите. Това обаче няма да стане преди началото на април другата година, когато е европейското в София. „Тя е мотивирана да успее и пред родна публика. След това ще видим. Предложения за професионални боеве вече получи достатъчно, дори и от САЩ, но нека натрупа още малко опит с международни боеве. Защото у дома няма желаещи да се бият се нея. Тя тренира с момчета, които са по-тежки от нея, но друго си е да барнеш момиче. Срещу мъжете в залата си променя възприятието, но когато отиде на състезание, е неудържима и поваля за 2 минути съперничките“, коментира Добруджански.
Ето как той описа представянето на другите им трима състезатели:
„20-годишният Фердун Османов триумфира в кат. 70 кг („лека“). Световният вицешампион от първенството в Лас Вегас отстрани немец – с технически нокаут, финландец – с душене откъм гърба, и ирландец – съдийско решение. На финала се изправи срещу Лий Хамънд, вторият ирландец в категорията, който тренира в залата на най-силния боец в ММА Конън Макгрегър. Двамата предложиха динамичен сблъсък, преминал под контрола на Фердун, което му отреди златния медал. Въпреки че 30 секунди преди края на третия рунд Лий хвана в ключ за ръката (армбар) Фердун, той успя да се защити и да спечели с 2:1. Фердун вече има 32 победи в 35 срещи.
Даниел Гълъбаров, който е бронзов медалист от първенството във Вегас и европейски шампион от миналата година, също както и Александра се изправи на финала срещу познат съперник – шведът Ирман Смаич. Преди това надигра ливанец по точки и норвежец, също със съдийско решение. Шведът, който е световен шампион, и Дани са водачите в ранглистата в в кат. 120 кг („тежка“), което предполагаше зрелищен сблъсък.
В първия рунд шведът удряше тежко. Това, което последва, напълно оправда очакванията, след като в средата на втория рунд Дани нокаутира съперника си с тежък удар с дясната ръка. Преди това шведът тръгваше с ъперкът и аз казах на Дани да го удари отгоре. Срещата бе най-атрактивната в първенството.
Валери Атанасов пък се изправи на финала в кат до 84 кг (средна) срещу действащия европейски шампион и световен бронзов медалист Ростем Акман от Швеция. Валери стигна до бой срещу него, след като отстрани германец, който е помощник-треньор на националния им тим по борба, с нокаут, ирландец, великобританец и австриец. Британецът така го нарита с тежки шутове, че не можеше да ходи два дни заради счупена костица в стъпалото.
Финалът протичаше с надмощие на Валери. В третия рунд той разклати противника си на няколко пъти и се опита да го довърши, което даде възможност на Aкман да го свали на земя, където бързо мина в доминираща позиция, от която нашият не успя да се измъкне. Валери почти успя да го нокаутира два пъти, но в един момент Акман седна върху гърдите му и му нанесе удари. После реферът няколко пъти предупреди Валката да подобри позицията си, но той не успя и срещата бе прекратена.
Въпреки това Валери демонстрира изключителен прогрес в сравнение с миналогодишното си участие и отсега дава сериозна заявка за медалите на световното първенство другата година.
Интересен факт е, че нито един друг клуб на местно ниво, както на световното, така и на европейското първенство, не може да се похвали с толкова много медалисти от международните шампионати на IMMAF, както „Десант“. България има спечелени общо 17 медала от световни и европейски първенства, а 9 от тях са на „Десант“. Колегите треньори от други държави си мислят, че се шегувам, когато им казвам, че няма клетка дори в залата. Но явно не всичко опира до условия и екипировка, както ние го доказахме.
Иначе аз получих предложения от федерации и клубове за съвместна работа – да ходя там, да работя и да обучавам бойците им. В близките месеци ще реша какво да правя.“