Югозападно от Варненската автогара, отвъд „Владислав Варненчик“, „Поп Харитон“ и „Капитан Райчо Николов“ има жилищно каре, затворено от улиците „Свобода“, „Доброволци“, „Самарско знаме“ и „Никола Корчев“. Да, – колко мъдро – свободата изисква за себе си доброволци, знамена и знаменосци. Много, много е позната картината на Ярослав Вешин „Самарското знаме“. Но и много малко е известно, че знаменосецът на картината не е художническо въображение, а точно възпроизвеждане на спасителя на Самарското знаме в боевете край Стара Загора в края на юли 1877 година Никола Корчев.
Започнал железничарската професия в Русе, завършил я като локомотивен машинист във Варна и живял тук от 1881 до смъртта си през 1921 г. От десетина години старата двуетажна къща, №37 тогава, с барелефния образ на достолепния старец върху мраморна плоча не съществува. На новопостроената красива сграда – до входа на жилищната ѝ част, но вече с №35 – мраморната плоча с барелефния бюст и паметния надпис е заменена с табелка и текст върху нея: „В този дом живя Никола Петров Корчев (1937-1921) – поборник-опълченец, локомотивен машинист, спасител на Самарското знаме“. Улицата на дома носи името „Русе“. Така символично за двата града, освен принадлежността им към първата железница у нас, е изявено и още нещо свързващо ги – Никола Корчев.