Пламен Градинаров
Горещо е лятото тази година. Така бе и прогнозирано, но действителността като че ли надмина очакванията. Стара Европа завря: брекзит във Великобритания, терористична вълна във Франция и Германия, мигранти, прекрояват се граници в Близкия изток, създават се нови държави, опити за преврат в Турция и за въстание в Ереван… Очевидно поддържането на стабилността става все по-трудно дори в традиционно спокойни региони. Очевидни са и пагубните последици от такива глобални експерименти като експорт и военно-политическо мисионерство, осъществявано в името на комунизма, либерализма, демокрацията,“халифата“ или каквито и да било друга идеология. Ставаме свидетели не само на нарастване броя на конфликтите, придобиващи все по-нови форми, но най-вече на липсата на взаимно разбирателство между основните играчи. Не съществуват вече нормални ценностни системи. В името на демокрацията се „мироналага“, в резултат на което бяха разпалени граждански и регионални конфликти, чийто край не се вижда. „Мироналагащите“ държави продават оръжие на своите жертви и бъдещи врагове. В това число е и България, която е увеличила продажбите на специална продукция през последните две години 8 пъти! Oсновно за Саудитска Арабия и от там – за Йемен и ИДИЛ. Играта без правила и с двойни стандарти продължава.
ЕС е в процес на разпад
Великобритания първа и отчетливо заяви, че се оттегля. Полша, Унгария, Чехия, Австрия също се дистанцират по много въпроси, а обществената подкрепа за съюза навред се топи. По дефиниция Европа е “максимум разнообразие върху минимум пространство”. С годините Брюксел взе усърдно да стандартизира и унифицира, понякога полезно, по често – не. ЕС е граден с десетилетия и разпадът му би бил пилеене на време, пари, доверие, надежди. Трябва да се съхрани и реформира – за българите, разчитащи основно на еврофондовете, това е особено важно. Но ЕС в сегашния му вид е труднозащитим. Плашат ни – ако ЕС започне да се разпада, опасността от нова война в Европа нараства многократно, гарант за мира е работещият ЕС. Гарантирането на мира е първият стълб в основите на ЕС. Но от 2014 г. насам ЕС спря да е гарант на мира. В Украйна е съучастник в преврат, подготвен и дирижиран от САЩ. ЕС даваше обещания, след които Украйна бяга и днес, но вече разорена и демотивирана. За членство на Украйна в ЕС вече никой не отваря сериозна дума – следвало Украйна първо да изпълни реституционните (разбирай – териториалните) претенции на съседите си. Дори падането на визите се оказа проблем. И въпреки одеското клане, обстрелите на Донецк, поголовните арести и произвола на крайнодесните банди, Брюксел продължава да крепи “украинската демокрация” и да плаща част от сметките на Киев. С това ЕС загърби миротворческото си призвание и загуби моралния си авторитет.
Вторият стълб на ЕС е свободното движение на хора, което трябва да бъде съхранено на всяка цена. Но ескалацията на миграционните вълни от Изтока доведоха до непредвидена криза, на която Шенген може и да не устои.
Третият стълб на ЕС е еврото, голямо улеснение за нас, потребителите. Но в макроикономически план се оказа жива мъка: разнородни икономики – единна валута. Структура на еврото фиксира праг на бюджетния дефицит, което задушава слабите икономики. Закономерно едва крета.
В контекста на упадъка на ЕС като структура на глобализма, брекзитът може би е началото на възвръщане на суверенитета на отделната държава, с всичките и атрибути и институции. Характерният за глобализма неолиберализъм се нуждае от държавни институции и администратори, от които се очаква да обслужват корпорациите. Затова имаме възможност да наблюдаваме плеяда политически посредствени лица във властта на всички нива. Пак в този смисъл брекзитът може би дава шанс на тая левица, която наистина държи да изгради истински съвременен социален модел. Такава левица има нужда от силни институции, характерни за националната държава и нов тип политици.
Камионът в Ница и атентаторите в Германия внесоха в Европа нискотарифния (лоу кост) тероризъм
Това явление е познато в Израел от години. Тези терористични актове дойдоха в момент на изострена обществена чувствителност, а тяхното наслагване доведе до истерика сред немалка част от гражданите в Европа. Доста дългия за съвременния свят период на относителна „пощаденост“ на Германия от терористични удари изглежда приключи. С нискотарифния тероризъм нарастват тревогата и изкушението да се затворят границите. Въвеждането на антитерористично законодателство пък крие допълнителен риск от вътрешна ерозия на демокрациите.
На този фон НАТО блести с неадекватността си. Пактът би трябвало да гарантира сигурност, а създава напрежение. Оказа се безпомощен да прекъсне връзката между Турция и ИДИЛ. Затова пък трупа войски по границата с Русия. САЩ използват НАТО и Европа за нуждите на антируската си стратегия. Тази стратегия пък тласка Путин и Ердоган към сближаване, макар двамата да се ненавиждат и индиректно да воюват в Сирия. У нас управляващите политици подкрепят САЩ, а Русия и Турция укрепват и разширяват своите резидентури. Като се добави и лобисткото управление на държавата, очертава се една сложна тройна, на моменти и четворна зависимост, която едва ли вещае светло бъдеще за държавата ни.
Великобритания се оттегля от ЕС съвсем съзнателно. Част от британския елит прецени, че ЕС е безперспективен, и инициира референдум. Островитяните не приемат Брюксел да договаря на тъмно Транс атлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) със САЩ. Във Великобритания съпротивата срещу договорите за свободна търговия е особено силна. ТПТИ и ВИТС (Всеобхватното икономическо и търговско споразумение с Канада) предвиждат търговски арбитражи. Такъв арбитраж осъди България да плати 600 милиона евро за отказа от строителство на АЕЦ “Белене”. Дела срещу държавата водят ЕВН и “Енерго-про”. А какво би станало, ако арбитражите не се предвиждат изрично в договорите, както е досега, а станат общ режим за уреждане на спорове инвеститор-държава? Безбройните искове ще разорят държавата, а натрупаните съдебни прецеденти ще взривят търговскоправната уредба. Британският политически елит е суверенистки и не би допуснал това, което Брюксел се гласи да ни сервира.
Великобритания има своя сфера на влияние (САЩ и страните от Британската общност, а те са общо 53). Лондон си остава една от двете световни финансови столици. И нещо много важно: след като спре да е член на ЕС, Великобритания може самостоятелно да гради своите отношения с държавите от БРИКС и преди всичко с Русия и Китай.
Турция е от основните теми след неуспешния опит за преврат. Много предположения има за това, какво ще стане, ако заради проблема с мигрантите Турция ускорено влезе в ЕС. Ердоган да се съгласи да слуша глупотевините на чиновниците от Брюксел, че и да изпълнява техните капризи? Я стига! Идеята най-многолюдната страна в съюза някой ден да бъде държава със съмнителна демокрация и с мюсюлманска култура е предназначена за пълни наивници. Анкара едва ли е изкушена да влезе в разпадащ се съюз и да се откаже от мераците си да бъде лидер на ислямския свят. За Ердоган преговорите за членство в ЕС бяха елемент от вътрешнополитическата игра, но не и сериозно намерение. Сега, с потушаването на преврата Турция спира да се преструва на демокрация, което пък освобождава ЕС от необходимостта да се прави, че и вярва.
Много въпросителни около създаването на Кюрдска държава
В нейната територия следва да влязат територии от Иран, Ирак и Турция, при това, изглежда, става дума за сериозни по размер територии. Американски специалисти готвели държавната администрация на новата държава, с въоръжените и сили се заела Русия (800 кюрдски младежи били приети в руски военни училища), а с органите за сигурност- самата МОСАД! Ердоган, естествено, не може да е съгласен с такова ново формирование, затова му се спретва един преврат. Залива ни някаква екзотична фактология: американски инструктори, 12 седмици подготовка на превратаджиите в Инджирлик, целта на преврата била да се всее хаос в държавата и нейния разпад! Цялата завера обаче била разкрита от руското радиоелектронно разузнаване от района на Сирия, Путин предупредил Ердоган и хоп – неуспешен преврат, безброй арести, базата в Инджирлик, заедно с атомните бомби – и те под арест, Турция се дърпа от САЩ и ЕС и се сближава с Русия!
Най-точно би било да кажем, че засега не е възможно да се възстанови реалната картина на събитията. И гореспомената екзотика, и версията, че Ердоган сам е провокирал този преврат, и гледната точка, че САЩ са знаели за подготвяния преврат или дори са го инициирали – всичко това засега са само слухове. Ако нещо е очевидно, то е, че антируският фронт се пропука. Турският президент отива на сближение с Русия. А това означава, че Ердоган вече няма да се противопоставя на руско-американското сътрудничество в Сирия и това е лоша новина за ИДИЛ.
Съвременният свят е на кръстопът: неолиберализмът е изчерпан, по кой път да се поеме? Запазване на статуквото? Неоимперски амбиции? Възраждане на националните държави? Ислямизация на Европа?… Всичко това става на фона на нарастване вътрешните проблеми на водещите световни сили, налице е относителен упадък на американските съюзници – от ЕС до Япония. Същевременно има възход на незападните силови центрове и намаляване разрива между Запада и държавите от БРИКС от гледна точка на влиянието им върху световните процеси. Дали това ще провокира революционен взрив, или промените ще бъдат бавни и системни?
Така или иначе горещото лято на 2016-а продължава. Ще има още изненади.