Таткото на защитника също е играл за Черно море
Централният защитник Пламен Николов стана вторият член на семейната фамилия, играл за Черно море. Както е известно, 30-годишният футболист подписа договор преди дни и ще направи официален дебют през февруари, когато се подновява първенството в „А“ група.
Екипа на „моряците“ вече е носил неговият баща Венелин Николов. Последният е направил име като вратар на Спартак (Плевен), когато през лятото на 1988 година идва във варненския клуб. Тогава синът му Пламен е на 3 години.
„Другият вратар беше Йордан Филипов, а треньор – Божил Колев. Останах във Варна два сезона, като през втория Никола Ковачев-Тулата наследи заминалия за Кипър Колев. Бях част от един много добър тим, в който блестяха Тодор Марев, Тодор Атанасов-Барона, Милен Бакърджиев, Илиан Илиев, Калин Топузаков, бог да го прости“, върна се години назад пред „Народно дело Седмицата“ Венелин Николов. Стражът напуска варненци през лятото на 1990-а година, след като изпаднат от елита.
„Получих оферта от Португалия и останах 6 години в тази страна, през които играх за три клуба във втора дивизия. Там Пламен се научи да пише и чете на португалски, а с Никола Спасов съм се виждал на кафе“, спомни си Венелин.
След завръщането на семейството в Плевен 11-годишният Пламен прави и първите си футболни стъпки. Любопитно е обаче, че на стадиона не го води баща му.
„Треньор от школата на Спартак е забелязал Пламен да играе в училище. Видял е нещо в него и го поканил в детския отбор на клуба“, разкри Венелин.
През 2000 година Пламен Николов преминава в юношите младша възраст на Левски. Одобрен е от треньора Християн Войнов, син на Войн Войнов, след като Руди Минковски го е поканил на проби.
Плевенчанинът се утвърждава в състава и става шампион на България. По-късно е титуляр и в старшата възраст.
„Не бе навършил 18 години, когато сключи предварителен първи професионален договор с мъжете. Получаваше и пари по него. През лятото на 2004 година обаче Мъри Стоилов пое Левски и каза, че няма да разчита на никой от генерацията на Пламен. Синът ми се върна в Плевен и две години игра за мъжете в „Б“ група“, каза още Венелин.
През лятото на 2007-а бранителят хваща окото в контролни срещи на Люпко Петрович. Сърбинът го привлича в Литекс, а Плевен получава трансферна сума. По-късно се оказва, че изборът на сръбския специалист е правилен и именно той е открехнал вратата към големия футбол на бранителя.
С екипа на „оранжевите“ Пламен се доизгражда като футболист. Основен изпълнител е в шампионските състави на Ангел Червенков и Любослав Пенев през 2010 и 2011 година, а преди това вече два пъти е вдигнал и купата на България – 2007, 2008. През 2010-а е носител и на Суперкупата.
През 2012-а Николов е даден под наем на руския Том (Томск).
“Отборът се бореше за оставане в елита. Пламен игра във всички мачове, но у дома завършиха два пъти 0:0 и изпаднаха. Том вече бе платил сума на Литекс за Пламен и въпреки че отиде във втора дивизия, извади още пари и откупи правата му. Върнаха се веднага в елита. Пламен започна добре и новия сезон. Участва в първите 5-6 мача, но след това смениха треньора и президента на клуба, станаха някои мениджърски игри и Гриша Ганчев каза на Пламен да се прибира в Ловеч“, продължава Венелин ретроспекцията на кариерата на своя наследник.
След нов по-кратък престой в града на покрития мост, Пламен приема офертата на Вили Вуцов и подписва с Ботев (Пд) през лятото на 2014 година. През миналата есен Николов преживя едно от големите си разочарования във футбола. След като пловдивчани отпадат в турнира за купата от втородивизионния Созопол, се търсят изкупителни жертви. В една от тях се превръща Пламен, който заедно с други двама е изваден от представителния тим. След един мач са реабилитирани, но Николов вече е взел решение за бъдещето си. „Изкараха, че Пламен е тартор в съблекалнята, искал да сменя треньора, и т.н. Разбира се, в това нямаше нищо вярно, защото момчето ми не е конфликтен човек или двуличник“, уточнява Венелин.
Запитан какво очаква от Пламен на „Тича“, таткото е лаконичен: „Бързо ще се адаптира към новата обстановка, тъй като си е футболист. А и с толкова добри играчи наоколо, би трябвало да му е по-лесно.“