Лекоатлет от Варна с маратонки и фотоапарат до Малага и назад

 

Млад колега на Пикасо сътвори великолепен шарж на Йордан Йорданов

Той предложи на кмета на града да направи музей и на почетния им син Бандерас

 

Около 8200 състезатели от 100 страна въвв всички континенти участваха в световния шампионат по лека атлетика за ветерани в Малага.

Сред бяха и петима ветерани от СК „Атлетик – 1902“ (Варна), закалени в многобройни турнирни битки – Балканиади, Европейски, Световни и Олимпийски игри – Пламен Дойчев (дълъг скок), Владимир Владимиров (троен скок), Йордан Генов (хърдели), Веско Шабленски (диск) и ордан Йорданов (2000 метра стипълчейс и дълъг скок).

Представянето на варненци беше скромно, но може

да се каже успешно, имайки предвид участието на такова голямо първенство.

В стипълчейса Йордан Йорданов успя да оставя след себе си само един състезател, но пък подобри постижението си от Европейското в Дания миналата година с около минута. Пред него останаха четирима американци, двама японци, двама исландци, англичанин, австралиец, двама чилийци, двама французи, бразилец и норвежец.

В дългия скок Йорданов се придвижи с една идея по-напред – класира се за финал и зае почетното осмо място.

„Доста се поозорих на задължителната програма, но без да си отдъхна от търчането, вече предвкусвах удоволствието от приятната волна програма”, призна за „Народно дело Седмицата” Йордан Йорданов.

От стадиона започва неговата маратонската разходка в Малага – голямо пристанище на Средиземно море и център на едноименната провинция от автономната област Андалусия.

Основан от финикийте през 10-и век пр.н.е., през 3-ти век

пр.н.е. е римско владение, а през 5-и век е завладян от вестготите.

През 8-и век идват маврите, а в края на 15-и век Малага е

завзет от кастилците и това слага край на мюсюлманското владичество (около 7 века).

След 1960 г. Малага се превръща в голям туристически център.

Разходката на Йорданов започва от Алкасаба и Гибралфаро – стари мавърски замъци. Алкасаба е построен върху стара римска крепост около 756 – 780 г., Гибралфаро се намира наблизо върху висок хълм – построен е през

10-и век.

В подножието на замъка Алкасаба е Римският

амфитеатър, строен през 1-ви век пр.н.е. при управлението на император Август. От тук следват 12 минути спортно ходене до Голямата катедрала, която е строена в продължение на повече от два века върху останките на стара джамия. След изкачването на над 200 каменни стъпала от покрива се откриват красиви панорамни гледки – към морето, пристанището и града.

Край Катедралата е историческият център на Малага – живописни, тесни улички и площадчета с множество уютни заведения и магазинчета за сувенири. Наоколо са пък улични музиканти, фокусниции и млад колега на Пикасо, който за пет минути и 10 евро сътворява великолепен шарж на скромната варненска особа.

„Упъти ме към родната къща на великия си съгражданин на улица „Сан Августин“ –  ренесансова сграда от 16-и век, превърната в музей през 2003 г. А снахата на Пикасо и внукът му Бернар даряват над 200 рисунки, гравюри, скици и скулптури, проследяващи всички етапи, през които е преминал гениалният художник – от детството до последните му дни”, разкрива Йорданов.

Той вижда и палмата, от която е паднал малкият Паблито, когато е бил на три годинки и феята на зъбките го е орисалала с вълшебната си четка.

Йордан продължава слалома по уличките на стария град и изведнъж зашеметяващо ухание, идващо от салона на „Лола и Лудвиг“, дразни обонянието му.

Варненецът мигом се досеща за одеколона „Антонио Бандерас“, родения в Малага и обичан от всички свои съграждани „латино любовник“, въпреки че мрази да го наричат така.

Ненапразно през 2005 г. са го отличили със званието „почетен син“ на Малага.

В периода 1982/2018 Хосе Антонио Домингес Бандерас участва в над 70 филма и има над 100 роли в киното и театъра. Откритие е на корифея на испанското кино реж. Педро Алмодовар във филма „Матадор“.

Първият му холивудски филм е „Кралете на мамбото“ през 1992 година, а после следват филми с Том Круз („Филаделфия“), Брад Пит („Интервю с вампир“), в съдружие с мексиканския режисьор Робърт Родригес“Есперадо“, Зоро“,“Имало едно време в Мексико“,“Маската на Зоро“ и“Атентатори“, а в България снима „Кодът“,“Непобедимите – 3″,“Живи мишени“.

Носител е на най-престижната испанска награда „Гоя“ и  има звезда на Холивудската алея на славата.

Колегите казват за него, че от талантлив испански изпълнител се превръща в голям световен актьор и играе за милиони. Партньорката му от филма „Есперадо“ Салма Хаек пък смята, че освен безобразно ефективен професионалист, Антонио е и разкошен човек, който може да те накара да се засмееш по хиляди начини.

„Напразно обаче търсих музей „Бандерас“, така както има музей на великия му съгражданин Пикасо. Предложих на кмета Франциско де ла Торре да помисли по въпроса и следващия път, когато дойда в Малага, да има един музей в повече”, казва Йорданов.

Иначе музей на виното, за радост на пиячите, съществува. Открит е през 2008 г. и запознава посетителите с историята на винопроизводството в провинция Малага. Намира се в историческия център на града с площ 800 кв. метра. Вино произвеждат още финикийците, древните гърци, римляните, маврите.

След завладяването на Малага от християните през 15-и век се създава „Гилдията на винопроизводителите”. Виното от Малага е прочуто в цяла Европа и е любимата напитка на императрица Екатерина Втора.

Обиколката на музея на Йордан завършва с дегустация на седем от представените 120 изискани вина. Преживяването е фантастично – букет от аромати и симфония от вкусови усещания, а след последната глътка в главата на варненеца вече звънят камбани и чува хор от ангелски гласове.

Но на другата сутринта – чудо, няма никакъв махмурлук.

И накрая – черешката на тортата или върхът на сладоледа – Йорданов е на гости на английската кралица, по-точно на нейните поданици – гибралтарците.

Гибралтар, известен с названието „Скалата“, се намира в най-южната част на Пиренейския полуостров. В града съжителстват испанци, британци, португалци, италианци, араби, евреи и други националности. Основният им поминък са туризмът, корабоплаването и финансите.

Ненадейно Йорданов се озовава и в първата забележителност на Малага – летището. За да влезеш в града, трябва да го прекосиш и ако в момента излита или каца самолет, улицата се затваря. Дължината на пистата е 1680 м, далеч по-къса от тази на Софийското летище, която е 3600 м.

От Стълбовете на Херкулес (Портата на Средиземно море) пък при ясно време се виждат бреговете на Африка, интересна е също и пещерата „Сан Мишел” с няколко зали за посещения, осветени в различни цветове.

Данчо успява да разгледа и тунелите на Гибралтар, които са изграждани от Британската армия в продължени на 200 г. и в рамките на 7 кв. км мрежата от тунели достига до 55 км.

Но най-интересните жители на Гибралтар са сладките и крадливи маймунки. На Скалата те си имат свое маймунско царство, в което има правило – никакви лъскави, шарени джунджурийки, никаква храна, а колите са затварят и заключват грижливо, тъй като косматите граждани на Гибралтар крадат на поразия.

И ако подушат плод или нещо за хапване, моментално се организират в плътни обръчи около нещастния турист и го обират до шушка. А маймунките вземат ли нещо, връщане няма. Пък и нищо не можеш да им направиш – законът ги защитава.

В Гибралтар важат и най-старите британски закони, например, ако бременна булка поиска от полицай каската му, за да  се изпишка, той няма право да откаже…

След срещата с косматите поданици на Кралицата Йордан Йорданов се отправя към испано-гибралтарската граница, но не забравя хобито си – колекцията от внушителни мустаци. Към нея прибавя два разкошни екземпляра от Щатите, и от Испания.