Костадинка Аврамова извая „Изумрудени стъпки“ на времето

Виолета Гурнакова

Уникална симбиоза между музика, танц и слово събра елитна публика на 16 октомври в Концертното студио на Радио Варна. Поводът беше премиерата на поетичната книга на Костадинка Аврамова „Изумрудени стъпки“. Книгата е събрала в 344 страници 171 стихотворения, 14 рубаи и 9 графики на авторката.


С безспорен успех през март тази година Костадинка Аврамова представи самостоятелна благотворителна графична изложба в полза на талантливите деца на Варна във ФКЦ, под същото заглавие. С книгата си тя финализира проекта „Изумрудени стъпки“, представящ идеята отначало в картини, а сега и чрез слово.
Първата от тринадесетте глави на книгата е озаглавена „Защо човек се ражда в този свят?“. Следват и въпроси, и отговори, компресирали чувства, мисъл и спонтанност, втъкани в мелодията и ритъма на стиха. И признателност към духовните учители, носителите на онази изконна мъдрост и безусловна любов, благодарение на които откриваме себе си като съкровена част от хармонията на света.


Книгата бе дарена от авторката на гостите на премиерата, изпълнили Концертното студио на Радио „Варна“ до краен предел. Част от книгите бе предадена като дар на каузата за талантливите деца на Варна под патронажа на Борислав Гуцанов, а друга част бе предназначена за храм-паметника „Св. Петка Българска“, дело на Ванга в Рупите.
Специални гости на вечерта бяха г-н Борислав Гуцанов – председател на ГС на БСП – Варна, председател на съвета по икономика, финанси и енергетика при НС на БСП, г-н Панко Анчев – литературен критик, доц. д-р Стефка Йорданова – издател, Мария Николова – филолог, рецензент и редактор.


Първи рецензент на книгата е професор д-р Анелия Клисарова – доктор хонорис кауза на три световни университета, народен представител в 49-ото Народно събрание, министър на образованието в мандата на 48-ото НС, а редактор е и Ирена Цекова. В представянето взеха участие още Искра Каменарова, г-н Каменаров и г-н Йорданов – издатели, варненските актьори Светлана Ефендулова и Пламен Георгиев, танцовата двойка Аделина Янчева и Стойчо Стоев, и балетистите солисти на „Арт денс“ с ръководител Нина Козина – Христина Маврева и Иван Христов.
Костадинка Аврамова е завършила ВМЕИ – Варна, със специалност технология на металите и машиностроенето. Работила е като технолог и конструктор. През март 2017 г. представи самостоятелна графична изложба под наслов „Изумрудени стъпки“. На 16.10.2017 г. в Концертното студио на Радио „Варна“ представи поетична книга под същото заглавие.

Костадинка Аврамова – автор
Книгата е матафора на пътя, извървян със сърцето
Не смятам, че написването на „Изумрудени стъпки“ е нещо извънредно. Просто една книга – незабележима прашинка по отношение на древността и космическата вечност. Времето ще покаже. Времето е, което чрез фините си психически сетива отсява истинното. Творбите на изящните изкуства имат свой живот. Някои живеят векове, други не.
Поезията е красота. Изящество. Ювелирност. А боравенето с думите е отговорност. Многото думи по правило затормозяват – малкото, навеждат на мисълта за излишна претенциозност. Важни са мярата и естетизма. Точно тогава усещаш магичността на словото. А истинската сила на поетичното слово е в искреността, в способността с картините си да ни потопи в живота, такъв какъвто е, в потенциала му да види перспектива. Неискреността винаги нашепва за преднамереност.
Сътворяването на поетична творба е вълшебство. Състояние на естественост. Стихът зазвучава сам, а потокът го излива чрез ритъма с точните думи. Бих казала, че това е начин да преживееш себе си в зоната на вдъхновението, над емоционалността, лишен от претенциите на личността. И откриваш съкровенията на душата си за света, за хората.
Не е трудно да пишеш. Напротив, писането е процес, изпълнен с вътрешната радост на спонтанността. В същото време е и изпит по смелост, зад която стои куражът да разголиш себе си до онази уязвимост, в която се уповаваш и намираш убежище единствено в истинността на сърцето. Но когато пишеш не мислиш за това. Стихът се случва, като че сам.
„Изумрудени стъпки“ всъщност е метафора на пътя, извървян със сърцето. Това е пътят, по който осъзнаваш себе си като неразделна част от хармонията на Вселената.
Централната тема в книгата „Защо човек се ражда в този свят?“ е заложена със заглавието на първия цикъл. Веднъж задал си този въпрос, търсачът поема по стъпалата на важния път. Финалната рубая поставя същия въпрос, но видян по-детайлно. Позитивният отговор на въпроса води до същинската трансформация на човека, поел по стръмния път на познанието за себе си.
Живеем в трудни времена. Времена на рушене на изконни традиции, на чуждопоклонничество, на пренебрегване на принципи, дори на най-важния от тях, принципът на справедливост. Повече от 730 милиона хора гладуват и бедстват на ръба на жизненото оцеляване. А капиталът, алчността и користта нямат рецептори за измеренията на този реален геноцид. Очевидно се забравя, че хуманността е която ни отличава от дивостта. Чувствителната душа никога не остава безразлична към липсата на справедливост. Вероятно обществото ни се нуждае от повече усет за красивото, от истинска безусловна обич и доброта. А те се култивират чрез средата, чрез възпитанието и образованието, чрез литературата и другите изкуствата, чрез нетърпимостта към несъответствието с хармонията в сферите на междуличностните и обществените отношения. И това е отговорност. Отговорност, касаеща всеки от нас, защото личните ни мисловни и поведенчески избори посяват семената на плодовете, които в последствие ни поднася животът.
Отделни стихове са посветени на хора, които са докоснали живота ми. Разбира се те не знаят, че съм го сторила. Посвещенията са последното нещо, което внесох, след като книгата извървя пътя на предварителен прочит от доста хора. Ще го научат, когато разлистят книгата докрай.
В своята цялост „Изумрудени стъпки“ е посветена на три изключителни личности, влезли по необичаен начин живота ми. Това са Апостол Димитров, Борислав Гуцанов, Александър Лилов. Нито един от тях не се нуждае от специално представяне. Познати са в пределите на страната и извън нея. Назовавам ги свои духовни учители. Те са ми подарили най-важното – безценен пример. Чувствам се благословена, че шансът ме срещна с тях. Без срещата с тях животът ми би бил различен. Със сигурност нямаше да го има вдъхновението, родило книгата „Изумрудени стъпки“. Благодаря им.

Борислав Гуцанов – гост на събитието
Тя е изумруд на нашето тежко и трудно време
Имах изключителната възможност да бъда гост на представянето на книгата „Изумрудени стъпки” на Костадинка Аврамова – мой приятел и съпартиец. Един истински прекрасен човек. Премиерата беше изключителна. Истински спектакъл за сетивата. Потопих се в изяществото, красотата и съвършенството на стиховете на Костадинка. От художествените й слова лъха искреност и доброта, а „изумрудените й стъпки” ни карат да си зададем много житейски въпроси. Аз и гостите на събитието бяхме силно развълнувани от възвишената и философска поезия на авторката. Споделих пред всички, че от Костадинка винаги има какво да научи човек. За мен тя е изумруд на нашето тежко и трудно време.