Командирът на ВМС прие и награди футболната легенда
Големият играч е детронирал Аякс и се е справял с Пеле
Легендарният футболист Божил Колев бе приет от командира на ВМС контраадмирал Митко Петев в щаба на ВМС във Варна. Петев награди офцера от запаса Божол Найденов Колев за дългогодишната спортна дейност, значимите професионални заслуги към развитието на армейския спорт, издигане имиджа на Военноморските сили и укрепване престижа на Република България и във връзка със 70-годишния му юбилей.
„За мен е огромна чест и удоволствие да приема и наградя Божил Колев послучай 70-годишния му юбилей. Пожелавам му да бъде здрав и да продължава да е пример и вдъхновение за младите, които тръгват по неговия път.”, заяви контраадмирал Митко Петев.
Божил Колев започва спортната си кариера през 1959 година в юношеския отбор на ФК „Черно море“ – Варна. Като професионален футболист се състезава за ЦСКА, ФК „Омония“ – Република Кипър, както и за националния отбор на Република България.
С приключване на професионалната кариера като футболист през 1985 г. и в следващите 16 години заема различни треньорски длъжности в редица български и чуждестранни отбори, както и в българския национален отбор, където предава своя богат професионален опит.
В резултат на успешната професионална кариера Божил Колев е определен за футболист № 1 на Варна за ХХ в. и е варненски рекордьор с 83 участия в националните отбори (юношески, младежки и мъжки) на България.
В класациите за всички времена на Международната федерация на футболните статистици и историци, Божил Колев заема 18-а позиция сред защитниците с реализираните 74 гола в изиграните 373 мача.
За „Народно дело” Божил Колев се върна към най-приятните си спомени на терена.
Предлагаме ви неговата изповед:
Първи стъпки на любимия „Тича”, Моканов кани юношата в мъжете
„Като много деца ритах топката в махалата, а после и в училищния отбор. Когато бях на 10 години, сам отидох на „Тича”, но Атанас Аврамов-Кафето ми каза: „Още си малък, ела след една година.” Аз така и направих, и през 1960-а вече бях част от детския отбор на Черно море. После играх за юношите младша и старша възраст на клуба под ръководството на Димитър Димитров-Клечо.
Иван Моканов ме взе за първи път в представителния тим през 1966 година на турнир „Варненско лято” и играх срещу английския Шефилд. Иначе официалният ми дебют беше на 13 август 1967 година срещу ЦСКА на „Юри Гагарин” във Варна. Играх цял мач и вкарах първия си гол – с левия крак, който оформи крайния резултат – 2:3.
Славни мигове, титли и триумфи с ЦСКА. Как Аякс бе повален в София
„В ЦСКА преминах през лятото на 1970-а, когато бях войник и ме вкараха в ареста за 15 дни. Но стана така, че 10 от тях изтърпях във Варна, а останалите – 5, в ЦСКА. Треньорът Манол Манолов дойде с фотограф в ареста и ми направиха снимка за картотека, а по-късно през лятото дебютирах в приятелски мач срещу ГДР. Любопитно е, че в тази контрола трябваше да играе националният отбор, но той бе разформирован с решение на партията след световното в Мексико. По същото време пък аз бях със спрени права за няколко месеца. Тогава шефът на ЦСКА полковник Миколаш постави ултиматум на футболната федерация – ЦСКА ще спаси контролния мач и ще играе от името на България, ако отмените наказанието на Божил Колев. Това стана и аз дебютирах.
С ЦСКА – много победи, титли и купи у нас. И невероятната публика, която ни подкрепяше навсякъде. В турнира на КЕШ винаги ще помня три мача. През ноември 1973 година елиминирахме действащия европейския шампион Аякс след продължения с 2:0 в София. По-късно на 1/4-финал се държахме достойно срещу великия Байерн, който също като Аякс три пъти поред бе първи в Европа. В Мюнхен изгубихме с 1:4, но съдията ни ощети. На почивката беше 2:1 и Бекенбауер говореше на висок тон на рефера на път към съблекалните. В София ги бихме с 2:1, като аз вкарах дузпа на Сеп Майер и изравних. После поведохме, имахме положения за трети гол и ако го бяхме вкарали, публиката щеше да им вкара четвъртия. Срещу Панатинайкос пък бе голяма драма. Първо, спечелихме с 2:1 у дома, а аз се разписах от дузпа. В реванша изгубихме с 1:2 и се стигна до дузпи. Вкарах първата и поведохме с 3:1. Трябваше да си бием по още две дузпи, като ние трябваше да реализираме една или те да сбъркат веднъж, за да сме краен победител. В този момент техният треньор Пушкаш влезе на терена, стисна ръката на съдията и извади отбора си. Реферът се чудеше какво да прави, но след това наду свирката и даде край. Гърците, естествено, подадоха жалба, тъй като на теория имаха шансове, и двубоят се преигра след една седмица в Атина. След първото полувреме водехме с 1:0. Точен бе Петър Жеков, който довкара топката в мрежата, след като бе тупнала около голлинията след мой удар. В началото на второто полувреме, когато всички от нашия щаб още не бяха седнали на пейката, фиксирах крайното 2:0 с удар извън наказателното поле.
С екипа на националния скрива топката на Пеле, играе на световно
„През 1966-а и 1967-а играх за юношеския национален отбор на финали на европейско в Югославия и Турция, спечелихме и турнир в Торино, и ни наградиха със златни медали. За „А” националния отбор дебютирах през 1969 година при 5:1 срещу Валенсия. Пуснаха ме титуляр като метач – първото полувреме пред мен беше Иван Димитров, а през второто – Димитър Пенев. В състава бяха също Гунди, Якимов, Бонев и други големи имена.
По-късно с екипа на представителния тим на България играх паметни мачове. Ще се върна на три от тях. В европейска квалификация направихме 1:1 с Германия в София и вкарах дузпа на Майер, а с голямата Португалия на Еузебио завършихме 2:2 в Лисабон след два гола на Бонев. Силната Северна Ирландия пък я бихме с 3:0 в София. Спънаха ме за дузпа, която Бонев вкара за 1:0, аз отбелязах втория гол, а по-късно отново Бонев бе точен от бялата точка за класиката. При 3:0 над Унгария в София реализирах първия гол, а за гостите игра Флориан Алберт.
Месец преди световното в Мексико през 1970-а с „Б” националния отбор на България играхме контролен мач с Бразилия. На стадион „Морумби” в Сао Паоло имаше 160 000 зрители. През първото полувреме пазих Тостао, а след това Пеле, който влезе след почивката. Щом не съм му позволил да вкара гол, значи съм се справил. Исках да си разменя фланелката с него, но не успях, тъй като след края на двубоя журналисти и публика нахлуха на терена, и настана суматоха. Същото лято този отбор на Бразилия стана световен шампион.
На световното в Германия през 1974 година играх през цялото време и в трите мача, но нямахме късмет да запишем първа победа на България на мондиал. Срещу шведите ударихме две греди и завършихме 0:0, а срещу Уругвай поведохме след красив гол на Бонев с глава, но ни изравниха накрая след колективна наша грешка. Срещу великата Холандия изгубихме с 1:4.
Силни думи за родния му Черно море и семейството
Черно море е моят роден и обичан клуб, който ме създаде като футболист и ме изгради като човек. Благодарен съм на всички треньори, с които съм работил, на всички футболисти, с които съм играл, и на великолепните ни привърженици, които пълнеха трибуните на „Юрий Гагарин” и бяха 12-ият ни играч.
В личен план съм щастлив, че с моята съпруга Анастасия създадохме едно прекрасно и сплотено семейство, което е моя опора. Синът Божидар е женен от години, а щерката Ана ме дари с внук Божидар, който е моя слабост. Той тренира известно време футбол, но по-важно е, че е отличен ученик и расте като добър човек. За мен семейството е най-голямата ми победа в живота. След това са футболът и приятелите.