Китай избра Бургас пред Варна. Изненадани ли сте?

Веселин Златков

Бургас, а не Варна, ще е входът на китайските стоки към Европа. Това беше потвърдено тези дни с подписването на договор, който можем да приемем като истински шамар за очакванията за развитието на града ни. Той все повече остава „Морска столица“ само на  книга. Защото истинските столици, както знаем, са преди всичко център на икономическия живот на една държава. А в случая получаваме поредното доказателство, че във Варна управляващите не умеят да привличат стратегически инвеститори, които да развиват икономиката и да откриват работни места.
Договорът вече е подписан, товарите ще идват до Бургас с ферибот и ще бъдат експортирани с влак до Хамбург, предаде „Флагман“. Южният ни морски град  ще стане входна врата към Европа за една от най-големите китайски компании. Това стана ясно при посещение на българска делегация в столицата на провинция Хънан – град Чжънчжоу, който е основен транспортен възел в Централен Китай.
България подписа договор с държавната китайска компания Чжънчжоу интернешънъл хъб дивелъпмънт (Zhengzhou International Hub Development and Construction Co., Ltd. – ZIH), работеща в областта на транспорта и логистиката.
Обхватът на документа е сътрудничество, коопериране и съвместно опериране на линията Чжънчжоу – Бургас, включително с български ферибот, като основна част от новия Път на коприната. По това трасе именно бургаското пристанище ще бъде първата точка в ЕС за  китайските товари. В морския град контейнерите ще бъдат натоварвани на блок влак към Хамбург. Маршрутът на товарите, превозвани с ферибот, е Хънан-Казахстан-Каспийско море-Баку-Грузия-Черно море.
През февруари в Бургас беше китайска делегация, която огледа пристанището и прилежащата инфраструктура. Експерти по морското дело още тогава обясниха, че Китай търси нови пътища към Европа предвид нестабилната политическа ситуация в Гърция. Освен тук китайците бяха и във Варна, но явно са видели повече перспектива в Бургас. На този етап не е ясно колко работни места ще бъдат открити, но те със сигурност няма да са малко.

Защо изостанахме?

Тук трябва да отворим една голяма скоба и да припомним няколко факта от миналото на международните отношения на града ни. Например това, че Варна има подписан договор за сътрудничество с Нинбо, огромно китайско пристанище. Същата като тип спогодба имаме и с Хамбург, германският град, който е крайната точка на съвременния Път на коприната. Явно обаче сътрудничеството с тези „побратимени градове“, както често са наричани, не е нищо повече от размяна на любезности, делегации и сувенири.
Очакванията на Варна от тези международни контакти бяха много по-големи, разбира се. Смисълът от двустранните отношения беше именно в оказването на влияние при избора на стратегически и дългосрочен партньор. За съжаление, новото управление на града явно не успява да окаже такова влияние. А дали изобщо се старае? Въпросът няма точен отговор. Варненци на практика нямат ясна представа какво може или не може да постигне общината ни. По-скоро започнаха отново да свикват с идеята, че решенията за бъдещето на Варна се вземат далеч, по-точно в София.
Както със скорошното спиране на магистрала „Хемус“ и последвалото замразяване на обществените поръчки за пречиствателната станция на Златни пясъци и за поддръжката на градската инфраструктура за следващите 4 години, градската ни управа сякаш няма собствено мнение. Не стана ясно дали кметът и мнозинството в общинския съвет, за които да защитават интересите на Варна и гражданите й е част от клетвата, която са положили, изобщо са изразили становище по въпроса. Защото е ясно, че дори зад спирането на „съмнителните“ поръчки да стоят благородни намерения, то определено пречи за развитието на града.

Не чакайте някой да тропне по масата

Колкото и да ни се иска най-сетне някой да тропне по масата и поне да се опита да обясни, че Варна не е просто поредният град в България, а неин втори център с огромен потенциал, едва ли можем да очакваме това да се случи при това управление. Партийната дисциплина и липсата на амбиция за нещо повече от поредното светлинно шоу или заря вече хвърлят доста дебела сянка върху бъдещето на града ни. Цветята по улиците и новите фонтани едва ли ще задържат възпитаниците на петте варненски университета тук. Дипломите им обаче ще им свършат добра работа както в чужбина, така и в София. Та дори и в Бургас.
Уви, икономиката на града ни продължава да запада, а реакцията на местната власт е своеобразно свиване на рамене и мъгляви обяснения, че задачата е да се създава среда и инфраструктура, която да привлече бъдещите инвеститори. В очакване те да се появят обаче определено изтърваме настоящите. Всичко това ражда своите плодове под формата на обезверяване и липса на интерес и амбиция за самите варненци, избрали да продължат живота си тук.
Варна потъва в забрава. Както магистралата, както бъдещите нови терминали на пристанището, около които напоследък настъпи гробовна тишина. Същото мълчание се е възцарило и около идеите за привличане на високотехнологични производства, за обновяване на промишлеността. Икономическият разцвет на града ни очевидно се отлага и пак толкова очевидно няма кой в момента да лобира за интересите му, които в крайна сметка са интереси и на България. Но няма на кого да се сърдим, освен на себе си. Все пак и на централно, и на местно ниво ни управляват тези, които сами сме избрали с вота си или с отказа си от него.