Станислав Стоянов e капитан на Черно море в драмата на „Мерцедес Бенц Арена“.
„След 2:0 изпаднахме в шоково състояние. Не си повярвахме, че можем да спечелим, липсваше ни и опит. Аз имах вече картон и не беше уместно да легна и да симулирам схващане, за да не ме изгонят. Трябваше обаче да задържим 5-6 минути аванса дори ако се наложи да влезе лекар, да забавим играта. Не го направихме. Те ни награбиха яростно и здраво. Имаха и шанс да вкарат два късметлийски гола. Особено втория на Гомес. Той и Домакинов скочиха, топката бе ничия, но след като немецът я насочи, описа коварна парабола и влезе. В последните 10 минути ние бяхме тотално изтощени и едва ходехме. Сигурно нямаше да издържим, ако се бе стигнало до продължения…“, спомня си Станислав.
Ето и мненията на други двама участници в срещата.
Милен Петков, халф: „Преди мача никой не ни слагаше в сметките. Мислеха, че сме дошли на екскурзия. Бяхме обаче много близко до чудото, изживяването бе страхотно. Разликата е, че едни отбори играят до последно, но завършват слабо, а немците играят до последно, но финишират силно. Накрая умората бе голяма, мислехме за продължения, но… Те бяха с 13 национали от няколко страни, много силен тим.“
Йордан Юруков, автор на първия гол: „След втория гол на Жоро загубихме концентрация и вяра, че можем да ги отстраним. Аз пък изпуснах да направя 3:0. Фернандес центрира, но не насочих по най-добрия начин топката с глава и я пратих в ръцете на вратаря. После нещата се навързаха. Допуснахме гол, а в края не трябваше да бързаме и те вкараха щастливо за 2:2. Стана така, че все едно отидохме до Рим и открехнахме леко вратата, но я затвориха под носа ни и не видяхме папата. Ако бяхме стигнали до продължения, нищо не се знаеше. Ние бяхме изморени, но и те също бяха. Важното е, че се представихме много добре и се докоснахме до големия футбол – играхме на прекрасен стадион, срещнахме силен съперник и т.н.“