В последните години имаме все по-малко поводи за оптимизъм, когато става въпрос за женски баскетбол в България. На фона на всички проблеми обаче все още има млади баскетболистки, които ни карат да вярваме, че не всичко е изгубено. Такъв лъч надежда е Юлияна Вълчева от Черно море Одесос, пише BGbasket.com. Тя направи феноменален сезон в женската А група, завършвайки средно на мач с по 22.9 точки, 15.9 борби и 2.6 асистенции за коефициент 27.3. Въпреки че варненският тим не успя да защити титлата си при девойките, Юлияна спечели две индивидуални награди – за най-добър реализатор и най-добър борец.
В живота случайности няма, а генът играе своята роля. Юлияна е от спортно семейство, въпреки че родителите й не са играли професионално. Баща й е тренирал тенис и бокс, докато майка й – лека атлетика. Брат й също тръгва по стъпките им. Той обаче избира футбола и в момента играе за Олимпик Варна. Юлияна се насочва към съвсем различен спорт, но близките й не спират да я подкрепят и да я насърчават да следва мечтите си. Първата й треньорка е Маргарита Гечева, която води тренировките в началното й училище. Една от съотборничките на Юлияна я завежда в залата и постепенно баскетболът се превръща в неин начин на живот.
След години усилени тренировки резултатите не закъсняват, а трудът й се отплаща. Баскетболистката става шампион с Черно море Одесос на Държавните първенства за 14-, 16- и 19-годишни, а силното й представяне й носи и повиквателни за националните отбори при подрастващите. В девети клас Юлияна печели и първото си индивидуално отличие за най-добър борец под коша, което и до днес има сантиментална стойност за нея.
Младата баскетболистка определя трите спечелени титли като най-големия успех до момента в кариерата си, но не пропуска да отбележи, че зад него стоят и нейните треньори. „Работила съм с много треньори през годините и от всеки съм научила по нещо. Първата ми треньорка Маргарита Гечева ми показа колко прекрасна е тази игра, даваше ми шанс и ми позволяваше да играя с по-големите. Венцеслав Гечев е човекът, който ме направи състезателка, който вярваше в мен и който ми даде шанс да се докажа. За всички тези години искам да кажа едно огромно благодаря! Галина Стоянова е треньорът, който работеше с мен в продължение на две години и от когото научих много и за живота, и за баскетбола. През изминалата година огромен принос за индивидуалното ми израстване има Георги Бакалов от Черно море Тича. От националните треньори едно голямо благодаря дължа на Таня Гатева, Дечо Коешинов и Александър Алексиев“.
Юлияна не успя да добави още един трофей във витрината си с екипа на Черно море Одесос през този сезон, след като отборът остана на трето място в шампионата при девойките. Въпреки че има какво да се желае още, тя продължава да гледа от позитивната страна на нещата. „Мисля, че се сплотихме, играхме отборно, хвърлихме много труд и усилия. Медалът беше заслужен завършек на съвместния ни труд“, споделя Вълчева.
През този сезон Черно море Одесос бе сред участниците в женската А група. Това даде възможност на младите момичета като Юлияна да получат шанс за изява и да натрупат повече опит. „Въпреки различията в класите, аз мисля, че извлякохме полза, като играехме срещу състезателки като Виолина Кочева, Милена Томова, Зорница Костова, Габриела Костова. От техния опит и умения успях да взема пример и да науча по нещо ново“, споделя варненката.
В живота обаче не всичко е като в приказките, а успехите идват след много трудности. Едва в шести клас Юлияна Вълчева претърпява операция на коляното. Поради крехката си възраст възстановяването е дълго. Никой не дава гаранции, че тя ще успее да се върне в залата и отново да тренира. С много усилия Юлияна се връща в отбора и работи упорито, за да навакса пропуснатото време.
Като повечето млади спортисти, тя също е мислела да се откаже след поредната трудност. Вместо да го направи обаче, избира да се бори и да преодолее препятствията по пътя си. Случвало се е след тежка загуба да се обвинявам за пропиляната възможност, но спортът ни учи дабъдем силни, да приемаме загубата като урок и да извличаме полза от нея, като се амбицираме да тренираме още по-здраво“.
Въпреки че има безспорен талант в баскетбола, Юлияна не изоставя и училището. Тя учи в езикова гимназия, а сред предметите, които й се удават най-много, са български език и литература, история и немски език. През тази година баскетболистката на Черно море Одесос е 12-и клас, а подготовката за матурите е била усилена. „Ходих на уроци цяла година, защото материалът е обемен и трябваше да разчитам на постепенната подготовка. Това е основната формула за успех във всяко едно нещо от живота“, споделя Юлияна.
Далеч по-малко време й отнема подготовката за абитуриентския бал. Тя използва паузата между мачовете и изпитите и още в началото на годината приключва с приготовленията за важния ден. Спортът учи на дисциплина и може би това помага на Юлияна да успее да се справи с всички поставени задачи. Понякога не й остава свободно време, но тя го приема с усмивка, защото това е нормално за един спортист.
Когато все пак намери време за себе си, обича да го прекарва сред природата. Ходи на село при баба си и дядо си, излиза с приятели в Морската градина във Варна или разхожда с баща си двете им кучета. Интересите й извън баскетбола са свързани с книгите и слушането на музиката, а певческият й талант е всеизвестен.
Поредното предизвикателство пред Юлияна Вълчева тепърва предстои. Младата баскетболистка заминава за САЩ, където ще учи журналистика в Уестърн Небраска Колидж. Тя избира именно този колеж, за да може да продължи да съчетава спорта и образованието. Решението не идва никак лесно. „Родителите ми ме подкрепиха в този момент, обмислихме всички възможни плюсове и минуси и единно взехме решението да замина там. Макар че ще бъда далеч от близките ми, мисля, че там ще открия своето място и ще успея да се реализирам и наложа“, уверена е Юлияна.
Преди да замине обаче, тя има още работа за вършене. Силните й изяви й донесоха повиквателна в женския национален отбор до 20 години, който това лято ще играе на Европейското първенство, Дивизия B, в Румъния. Юлияна е сред ключовите състезателки в тима на Таня Гатева и е амбицирана да помогне на отбора.
Въпреки че е едва на 19 години, Юлияна Вълчева вече има ясно начертани цели. „Искам да сбъдвам мечтите си една по една – да играя колежански баскетбол в Америка, след това да се върна в Европа, завършила висшето си образование. Мечтая да играя баскетбол на професионално ниво и когато реша да сложа край на кариерата си, да се занимавам с журналистика“, споделя тя