Инж. Петър Сеферов е роден през 1972 г. в Провадия. През 1995 г. завършва Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, специалност „Радиолокация“. Има следдипломна квалификация по „Мениджмънт на водния транспорт“ в Икономически университет – Варна. След завършването си започва работа в Пристанище Варна, работил е в три различни отдела на порта. През 2005 г. е назначен за началник на Пристанище Балчик. През същата година е назначен за генерален директор на ДП „Пристанищна инфраструктура“. Управлява държавното предприятие до 2009 г. Две години по-късно става заместник-директор на „Варна-изток“, а през 2013 г. – директор, от миналата година е изпълнителен директор на „Пристанище Варна“ ЕАД.
– Г-н Сеферов, измина година, откакто поехте управлението на „Пристанище Варна“ ЕАД, как се управлява подобно дружество?
– Управлението на съвременно пристанище е сложен процес, изискващ силен мениджърски екип, отдаденост и не на последно място – експертиза, базирана на дългогодишен опит. Това е огромна отговорност към държавата, към нашите клиенти и служители. В момента, смея да твърдя, в „Пристанище Варна“ ЕАД работи изключително силен колектив, разбиращ значимостта на поставените задачи, за което използвам възможността да благодаря на всеки един от нашите служители.
– Колко и какви товари обработихте през годината?
– В терминалите на „Пристанище Варна“ ЕАД бяха обработени над 9,6 млн. тона товари. Отчитаме увеличение при контейнерите. На терминал Варна-запад са обработени над 135 хиляди TEU, като е отчетено увеличение с около 5% спрямо предходния период. Отчитаме минимално намаление на преминалите зърнени товари, дължащо се на процесите на тези пазари, върху които ние не можем да окажем влияние. Общо са обработени около 2,6 млн. тона зърнени товари. Износът продължава.
– В какъв размер бяха реализираните инвестиции?
– Изпълнихме заложеното в инвестиционния план за годината. Инвестирани са около 10 млн. лева за подобряване на инфраструктурата и за закупуване на нова техника. Полагаме максимални усилия за обновяване на машинния парк и това ще бъде една от основните ни задачи през следващата година. Разработваме и инвестиционни проекти за транспониране на нови методи и технически съоръжения за обработка на зърнени товари. Ключов елемент в нашата инвестиционна програма е подобряването на условията за работещите. Надявам се през следващите години нашите служители да усетят значително подобряване на битовите условия, както и ефектите от увеличената производителност, която ще постигнем с нова техника и съоръжения.
– Открихте зона за достъп на терминал Варна-изток, какви са наблюденията Ви, хареса ли се на гражданите и гостите на града?
– Положихме значителни усилия в тази насока. Смея да твърдя, че районът стана любим за варненци и гостите на града, но предназначението му е в тясна обвързаност и с друга основна дейност на пристанището, свързана с приемането на пътнически кораби. Благодарение на рехабилитацията между I и II кейови места постигнахме един нов облик, съвременен и европейски вид на зоната, в която посрещаме чуждестранните круизни туристи. Значително увеличихме възможностите за привличане на различни събития. Вече е известно, че ще бъдем домакин и на издание от сериите „Тол Шипс“. Очакваме натоварена лятна програма в зоната, което пряко генерира допълнителни приходи за дружеството. Следва да се отбележи, че районът е така планиран и изграден, че в оперативен порядък – за няколко часа, и при необходимост, да бъде възстановено основното му предназначение за обработка и съхранение на товари.
– Колко пътнически кораби посетиха Варна?
– Общо 10 пътнически кораба с 3500 пасажери посетиха Морска гара – Варна. Геополитическите процеси, върху които нямаме контрол, станаха причина за намаляване на общия брой пътнически кораби. Пристанището бе от малкото в басейна на Черно море, които не бяха шоково засегнати. Към настоящия момент имаме четири заявки за следващата година. Надявам се общият брой на посещенията да се увеличи.
– През тази година пристанището навършва 110 години, дали след повече от век ще бъде преместено?
– 110 години варненското пристанище функционира и това следва да ни покаже мащабите на инженерната мисъл тогава, на силата, на труда, който е положен от нашите предшественици, пред които следва да се прекланяме и помним постигнатото от тях. Днес има живот в тази машина, в този жив организъм, какъвто е пристанище Варна. Преместването на мощностите на пристанището е свързано с реализацията на проекта за нов интермодален терминал. До реализацията на този проект не може да се говори за преместване на пристанището или промяна на функциите му като основен национален елемент в икономиката и транспорта.
– А какво е позиционирането на наднационално ниво?
– Пристанище Варна има своето стратегическо място в Черно море. Вече се виждат и първите стъпки за включване на български пристанища в международни транспортни коридори, свързващи Европа и Азия. Ние реално вече постигнахме подобни успехи с привлечени транзитни товари за азиатски страни, а ръководството на МТИТС полага усилия за включването ни в транспортни връзки с Китай и други държави, което ще увеличи възможностите ни за привличане на допълнителни товаропотоци. Неотдавна проведохме срещи с представители от Китайската народна република за включване на пристанището по Пътя на коприната, проведохме и първични разговори с ред други представители на бизнеса от Азия. Развитието на пристанищата е пряко свързано и със „здравето“ на държавната икономика, отърсването от ефектите на кризата влияе директно на нашите резултати. Прогнозите сочат, че не е далече моментът, в който Черно море ще придобие много по-голямо значение за търговията между Европа и Азия. Тук сме вече 110 години, имаме своето ключово място, имаме своите специалисти, подкрепа на национално ниво, към бъдещето гледаме само с оптимизъм.