Изследователят на историята на железниците и железните пътища в България Георги Динчев се обърна към редакцията с молба да сподели разочарованието си от някои доста сериозни грешки, допуснати при отбелязването на 150-годишнината на първата влакова линия, изградена у нас. Припомняме, че в броя на „Народно дело Седмицата“ от 10-16 октомври публикувахме именно неговия разказ и анализ за значението на първия железен път у нас. От думите на Динчев обаче става ясно, че май доста отговорни хора в страната ни не са много наясно какво точно са празнували на 22 октомври.
Най-голямата атракция около честването на първата железопътна линия по нашите земи, свързала Русе и Варна през 1866 г., беше влакът, теглен от парен локомотив, с който по 150-годишното трасе премина и транспортният министър. По случай празника на гара Варна беше поставена паметна плоча. Според изследователя Георги Динчев текстът на нея „150 години железопътна линия Варна – Русе“ не е коректен, дори може да се приеме за грешен.
Според него линията трябва да се нарече „Русе – Варна“, като причините за това са няколко:
„Първата копка на тази линия с тържества, организирани от русенския валия (областен управител), е направена край Русе. Традиция е било, пък и сега е правило, първото название на селището да е това, от което започва километроброенето на пътя. В случая нулевият километър е на жп гара Русе. Линията е записана като Русе – Варна и в старите разписания на влаковете, като това от 1895-а. По същия начин тя се нарича и в кореспонденцията на българското Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията от същата година“, обяснява изследователят.
Динчев е също така възмутен, че в новините на БНТ същата вечер е обявено, че България чества „150 години български железници“, което според него е голям исторически гаф. „Първият железен път Русе – Варна е открит цели 12 години преди Освобождението ни, затова да се нарича български не е коректно. Но не е само това, тази линия става собственост на Княжество България едва през август 1888 г. Срещу заплащане, разбира се, като сумата превишава размера на целия ни държавен бюджет за същата тази година. Пак тогава, през 1888 г., е завършен железният път от Цариброд през София до Ихтиман и се наема за 1500 златни лева на километър на година релсовият път от Ихтиман до Белово. На основа тези линии, Русе – Варна и Цариброд – Белово, се учредяват Българските държавни железници. А основа за появата на БДЖ дава закон, който е приет през 1885-а, който е променен (или по-скоро пренебрегнат, отхвърлен или неглижиран) едва от 1 януари 2002 г., като може би е поставил рекорд за българското законодателство. Да не говорим, че журналистите от БНТ не бива така лековато да отъждествяват понятията „железен път“ и „железници“, споделя огорчението си изследователят Георги Динчев.