Веселин Златков
Новият център на Варна е една от големите гордости на управлението на града след 2013-а. Въпреки критиките за паветата, въпреки провала на първоначалната „ръждива“ естетика, която гражданите така и не успяха да схванат, въпреки споровете дали нов фонтан е нещото, от което имаме нужда, както и трябва ли той да стои ограден, сякаш е някакъв изключително опасен обект, реконструкцията е факт. И без да си кривим душата, можем да кажем, че на повечето варненци новият център им харесва. Тъкмо той е една от основните причини доводът „поне нещо се прави, не като преди“ да надделее в оценките за първия мандат на кмета Иван Портних и да определи резултата от местния вот миналата година.
В центъра на Варна обаче зее един стар проблем. От онези, които изглеждат вечни и прекалено голяма лъжица за устата на всеки кмет и всеки общински съвет. Разбира се, говорим за Дупката.
Мащабният изкоп, който отдавна е една от най-срамните подробности в новата история на Варна, продължава да стои като нерешен въпрос на дневен ред. За съжаление, той се превръща в наболял проблем само в годините, в които се провеждат избори. Тогава за Дупката се говори и пише много активно, намират се хипотетични решения, които обаче никога не се изпълняват и се поемат ангажименти, които след това бързо се забравят.
От поредните „реални действия“ по проблема мина почти година. В началото на април 2015-а (изборна година, както всички вероятно помним) от община Варна съобщиха, че въпросът вече е поставен на държавно ниво. По-специално – пред министъра на културата Вежди Рашидов.
„Проведохме разговор с министъра, надявам се да бъде намерен вариант, с който тази язва в сърцето на града да бъде разчистена. Състоянието на Дупката в момента е отвратително, трябва да намерим начин да превърнем терена в място, което се вписва в ларгото ни“, заяви тогава кметът Иван Портних.
От думите му тогава стана ясно, че темата е дискутирана и с министерствата на икономиката и и на финансите. „Амбицията на кметския екип е районът да бъде превърнат в модерен музей на открито – с реставрирани старини, модерно озеленяване и осветление – място, което да стане привлекателен културен и рекреационен център за варненци и гостите на морската столица. Музеят на открито ще привлече много туристи, които почиват в курортните комплекси край Варна, което ще доведе и до увеличаване на приходите в местната икономика“, гласи текст, който и сега може да бъде намерен в сайта на общината.
През лятото министърът на културата Вежди Рашидов дойде лично да огледа мястото и на свой ред да се възмути от Дупката. Очакваше се тогава да се чуе нещо по-конкретно относно евентуалното споразумение между собственика Георги Гергов и държавата. Яснота за технологията, по която ще бъде постигнато то, така и нямаше. Но затова пък бе определен краен срок. „До края на годината би могло да се намери решение с огромната яма в центъра на Варна, известна като Дупката. Години наред много правителства избягваха темата. Това е параграф 22, нито Гергов може да строи, нито Варна, да се оправи центърът”, заяви министър Рашидов, като не пропусна да спомене и името на премиера Бойко Борисов в качеството му на загрижен за излекуването на язвата в най-представителната част на града.
Годината изтече, кметът Портних спечели нов мандат, а Дупката отново потъна в забвение. Със сигурност, ако по въпроса имаше някакво развитие, всички щяхме да научим. Осмислянето на това голямо пространство би превърнало всеки кмет в герой за варненци. Но уви, май ще трябва да чакаме следващите избори.
Междувременно гледката към Дупката беше закрита с метални плоскости. Те пък веднага изкушиха авторите на графит. Така, малко иронично, идеята за „музей на открито“ донякъде се оказа реализирана, макар и не по начина, който си представяхме. И докато тези, които все още обръщат внимание какво се случва с външния вид на Варна, спорят дали конкретните графити са изкуство или не, то цветния спрей се лее на поразия.
А зад оградата на Дупката положението си е същото – мястото е паркинг, по краищата на който растат все по-яки диви храсти, неугледният бетон старее, а старите следи от опитите мястото да се облагороди дори временно избледняват. Изоставеният изкоп продължава да е един от отрицателните символи на Варна. Той все така показва нещо твърде характерно за града ни и ни напомня как стоят нещата тук: От едната страна е залъгващата привлекателна фасада, от другата – реалните проблеми, които продължават с десетилетия, докато всички спрат да им обръщат внимание и престанат да се дразнят от тях.