Наско Сираков наричал нападателя „морско лъвче”
Иво Георгиев е един от тримата футболисти на Спартак (Варна), който е ставал голмайстор на „А” група. През 1995/1996 нападателят печели приза с 21 гола, рекорд по голове за един елитен сезон в историята на клуба, който едва ли някога ще бъде подобрен от друг играч. Иво е също и сред четиримата футболисти, отбелязали 6 гола в един мач при майсторите.
В ексклузивно интервю за „Народно дело Седмицата” Иво Георгиев се връща към онзи невероятен за него сезон, когато спартаклии завършиха на шесто място – третото им най-добро класиране в елита.
Иво, в онзи сезон 1995/1996 вие в последния момент се озовахте в Спартак?
Да. Изкарах лятна подготовка със Славия. Но Ишков всеки ден бе на стадиона. Казваше ми: „Треньорът ни Никола Христов те познава, тъй като сте били заедно в Русе. Много те иска.” Ден преди първенството, когато вече бях разбрал, че трябва и да си плащам, за да играя редовно при „белите”, се стигна до сделка. Ишков върна на Славия парите, които бях взел на ръка, и ме привлече.
Спартак обаче губи в първия кръг с 2:5 от Нефтохимик в Бургас.
За това си има обективни причини. Цяла вечер пътувах с БМВ-то на Ишков до Варна, а на другата сутрин – още два часа с автобус до Бургас. Отделно треньорът Никола Христов до последно не знаеше на кои играчи ще разчита. Някъде около полунощ Ишков успя да картотекира около половин нов отбор, а други попълнения останаха за втория кръг. Нефтохимик откриваха стадиона. Порточанов държа гръмка реч, даваше безплатни кебапчета на феновете. На почивката водеха с 2:0, после аз и Мишо Христов вкарахме, но все пак изгубихме. Въпреки това, в много моменти ги надигравахме, но реферът им бутна рамо с два гола от засади и дузпа.
Как приехте загубата?
Не направихме драма, а добрата ни игра ми даде повод да кажа на момчетата, че този отбор може да постигне нещо голямо. Все пак бяхме много нови играчи – аз, Боби Георгиев-Бобъра, Славейко Димитров, Захарин Сабльов, Марио Дафчев, Мишо Христов и други. От старото ядро бяха останали Вальо Станчев, Димитър Трендафилов, Кольо Станчев, Златин Михайлов, Сергей Димитров, Митко Митов, Краси Влахов. Постепенно се утвърдиха младите Диан Генчев и Радо Станев.
Кога започнахте да мачкате?
Във втория кръг бихме Етър с 3:0 у дома след два мои гола. После направихме 0:0 в Ловеч, въпреки че Гриша Ганчев влезе на полувремето при съдиите. След това записахме пет победи поред – над Шумен с 2:0, Ботев – с 3:1 в Пловдив, Спартак (Пловдив) – 8:1, Монтана – 3:2 като гост и Левски (Кюстендил) – 3:1. След тези победи всички в групата ни взеха насериозно и гледаха на нас с друго око. Съжалявам, че изпуснахме Левски София. Поведохме им с 2:0 във Варна, но Георги Славчев счупи крака на Мишо Христов до тъча. Беше грозна гледка, разстроихме се и мачът завърши 2:2.
Как вкарахте 6 гола на Спартак (Пд)?
Тогава имах късмет и шанс, почти всичките ми удари да влязат. Но ми стана неприятно от коментирате после. От тях излизаше, че защитниците на съперника ме пускали да бележа и головете ми не са реални. Това бе долна лъжа. Спартак Пд бяха бяха били преди това ЦСКА в София, имаха високи цели. А и нямаше мой гол от дузпа или фаул. Всичките бяха от игра и чисти като сълза. По-късно срещу пловдивските отбори ме пазеха по двама-трима, но пак вкарах при успехите над Ботев и Локо с по 2:1 във Варна.
Какво помните от онзи злощастен за вас мач срещу бъдещия шампион Славия през пролетта на 1996 година във Варна?
Преди срещата треньорът на гостите ми каза да не се напрягам, тъй като 2000 долара ме чакали после. Не обърнах внимание на тази психоатака, защото горях от желание да докажа на „белите” какъв футболист са изтървали. В 49-ата минута изскочих сам срещу Здравко Здравков, бутнах топката край него и тя влезе в мрежата. При удара обаче вратарят ме удари с крак и юмруци в гърдите, и паднах назад. Глътнал съм си езика и 5 минути съм бил в безсъзнание. Лекарят на Славия Иван Дойчев е спасил живота ми, след като е разбил устатата ми с клещи и е извадил езика. В линейката също нищо не помня. Дойдох в съзнание чак в Окръжна болница, където ме свестиха с амоняк. Върнах се на стадиона и разбрах, че след късни голове сме изгубили с 0:2. Така и не стана ясно обаче защо съдията Веско Богданов не е признал моя гол, а е свирил обратен фаул.
Спартак имаше отбор за медал. Защо не го спечели?
Силните на деня в България тогава стояха зад всички грандове. А Ишков бе сам и не можеше да издържа отбора. Заради конюнктурата в родния футбол бе принуден да влиза в комбинации, които се отразиха на класирането ни.
Вярно ли е, че сте имали закачка с лидера на Славия Наско Сираков?
Пената ме вземаше в националния на лагери преди европейското. Тогава Наско бе преминал току-що от Ботев в Славия. По време на един лагер в Панчарево преди контрола на „Уембли” му казах: „Вълчо, колкото и голове да вкараш, няма да ме стигнеш.” А той отговори: „Морско лъвче, не ме карай да кажа на шефовете, че трябва да стана голмайстор № 1, защото ще се случи.” В крайна сметка не успя да ме стигне, и заедно с Веско Петков останаха след мен.
Колко взе Спартак от трансфера ви в Аарау?
В немски сайт прочетох, че официалната сума е 550 000 долара, но неофициално бе над 1 милион. Останалите пари ги разделиха мениджъри, посредници за трансфера и т.н. Преди да си тръгна обаче, изживях още един щастлив миг със Спартак. За „Интертото” бихме един от най-добрите немски отбори – Мюнхен 1860, с 2:1 на нашия стадион. И то с 9 души, тъй като Славейко Димитров и Сабльов бяха изгонени.
През пролетта на 1998-а се завръщате при спартаклии и работите заедно с Димитър Пенев?
Да, за втори път, след като ме взе с националния на европейското в Англия през 1996-та. През онази пролет вкарах 6 гола, но най-ценния бе срещу Левски (Кюстендил). Преди двубоя се отвори стара вражда между двамата треньори Никодимов и Пенев. Паро твърдеше, че е по-добър, тъй като е класирал ЦСКА на Ѕ-финал в КЕШ. Пената му отговори, че е направил България четвърта в света в САЩ 94. Преди срещата Пенев ни каза, че задължително трябва да ги победим. Помня, че босът на гостите Георги Илиев бе на трибуните. До 80-ата минута резултатът беше 0:0. Тогава Пенев даде знак, че ме сменя. Точно в този момент обаче Вальо Станчев центрира, аз отскочих високо над Илиян Стоянов-Коловати и другите бранители, и някъде от точката на дузпата от упор с глава вкарах за 1:0. Изтичах до корнера, взех флагчето с ръка и викнах на Пенчо: „Ще ме сменяш, а”. Накрая Тимнев излезе сам срещу вратаря и го прехвърли за 2:0. На пресконференцията Пенев каза, че за футбол има право да говори само този, който побеждава…
Следите ли какво става в Спартак сега?
Разбира се. Оптимист съм, че привържениците ще спечелят битката за връщане на имотите на клуба, и Спартак ще тръгне по верния път. На 11 септември от 21 часа ще участвам в спортно предаване по Евроком, по време на което ще покажем празника, който феновете направиха за 99-ия рожден ден на Спартак, и ще говоря за тяхната кауза.