Малки и големи деца от цялата страна се събраха през миналата седмица с родителите си в Дома за медико-социални грижи в кв. „Виница“ на 13-ата среща на осиновителите. Имаше родители, които идват от София за първи път, въодушевени от идеята да срещнат хора със сходни съдби и споделят вълненията и преживяванията си по нелекия път към осиновяването и трудностите, с които се сблъскват след това.
„Надяваме се, че тази среща ще има само позитивни емоции за дъщеря ни, че ще й остане хубав спомен за дома, за децата, с които днес играе и се весели тук, и няма да свързва този дом с нещо лошо. Детето е с нас от 5 години, вече е на 6, но все още не сме говорили с нея за осиновяването. Изчакваме подходящия момент. Детето трябва да знае пълната истина”, споделиха гостите.
Майка от Варна идва за втори път и смята, че инициативата е полезна и трогателна. „Дъщеря ми е на две годинки и няколко месеца, осинових я, когато беше на 10 месеца. Смятам, че е още малка, но догодина вероятно ще използвам именно тази среща, за да започна да я подготвям за това, че преди да станем нейни родители, тя е живяла тук, за нея са се грижили други хора, за да свикне от рано с този факт и да не се стряска от него.”
Майката сподели още, че е благодарна за грижите, които са полагани за детето в дома.
На празника имаше и хора, които са част от инициативата от самото й създаване преди 13 години. Сред тях е и Кристина, която първоначално осиновява дъщеричката си, която днес е на 17 години, а по-късно се ражда момченце от същата майка и тя осиновява и братчето на дъщеря си. Днес елегантната дама излъчва щастие и удовлетвореност с двете си прекрасни деца.
„Намирам тази среща за удобен вариант да се разкаже на детето откъде идва. Лично за мен не е било проблем да разкажа на децата си, тъй като срещнах голяма приемственост от страна на всички приятели и роднини, но за хора, които се притесняват, това е чудесен момент както да споделят с детето си, така и да се срещнат с хора със сходна съдба. От мига, в който ние започнахме да си комуникираме с моята дъщеря по всякакъв начин, започнах да я подготвям за истината и да споделям с нея. Осинових я, когато беше на 3 месеца, а синът ми Виктор, когато беше на 7 месеца. Всеки път, когато дойдем, ги водя да видят малките си легълца, където са спали, преди мама да ги вземе, да ги срещна с хората, които са се грижили за тях. За хората, които искат да осиновят дете, но се притесняват все още, искам да кажа, че вратите на такива домове са отворени за хора, които искат да се запознаят. Това, което ги очаква тук, е топлота и невероятно отношение от персонала. Тук няма текучество, специалистите познават родителите и децата и техните истории. Затова сме приятели вече дълги години”, разказа Кристина.
Осиновените разбират, че не са единствените с такава съдба
„Тази година има сравнително малко деца, защото от няколко години при нас не се настаняват здрави деца и не се осиновяват от български семейства деца. Затова тук са деца, които преди години са поели своя път от нашия дом, но се надявам в бъдеще осиновените деца от приемни семейства да участват в нашия празник. Това е нещо много полезно за семействата, създаваме още един празник в живота им, тържество на семейството. Много от родителите разказват именно на този ден тяхната история. Показват им в отделението леглото, където са спали, запознават ги с жените, с които са се грижили за тях. Освен това именно тук децата виждат, че има много такива деца, които по нищо не се различават от тях, всички са много щастливи. Най-удовлетворяващо е, че на този ден се събират много щастливи хора на едно място”, разказа д-р Стефка Джанкова, директор на дома.
Тя уточни, че на тези срещи много често родителите използват момента, докато децата се забавляват, те да се консултират със специалистите на социалното заведение. „Това са нормални проблеми, родителите се интересуват по кой начин да разкажат историята на детето, някои поведенчески отклонения, ако има, как да се справят с тях, логопедични отклонения, ако има, нашите специалисти са на разположение, за да ги включат в терапевтична група”, допълни д-р Джанкова.
Обяснете на детето, че не е изоставено, а е дар за новия родител
На въпроса коя е подходящата възраст да се съобщи на детето, че то е осиновено, директорката на дома обясни следното: „Още от самото начало при влизане на детето в семейството, независимо на каква възраст е то, трябва да започне да се говори за това. Трябва да му се споделя, че е осиновено, че е имало биологична майка, че тя не го е изоставила, а го е дарила на други родители. Дори това, че детето е на няколко месеца, не трябва да ни кара да изчакваме. Трябва да се говори, не трябва да мислим, че то не разбира. Самият факт, че родителят изрича на глас истината, това е в полза за него, за да преодолее бариерата и да се научи на глас да изрича нещата. Отдавна в обществото е преодоляна тази бариера на осиновените деца да се гледа като на различни. Не трябва да има тайни в семейството, това би спестило един по-късен шок на детето, което ще се стресира не толкова от факта, че е било осиновено, а от това, че не му е съобщено навреме. Във възрастта, когато детето тръгвана училище, то трябва да е запознато с историята си. Защото попадайки в един по-голям колектив, има опасност да научи това от други хора, и то по не толкова добронамерен начин. Затова родителите трябва по един елегантен начин ден след ден да споделят истината”.
Д-р Джанкова сподели още, че няма възраст за осиновителите. Някои предприемат тази стъпка по-рано, други изчакват дълги години с надеждата да се сдобият със собствено дете и трудно вземат решение. Често се случва родители, след като осиновят дете, да се сдобият с тяхно поради факта, че вече са се успокоили и природата е свършила своето. Имало семейство, което осиновило дете, кандидатствали за второ дете, което осиновили, когато майката била вече бременна със собствено дете. Така днес семейството има три прекрасни деца, разказа д-р Джанкова. Тя сподели още, че нерядко при тях се появяват пораснали вече осиновени хора, които търсят корените на своето потекло, но законът не дава право да се разкрие тайната на осиновяването. Това може да се направи само по съдебен ред, ако има значими причини за това.